Преди 17 години България пристъпи прага на най-влиятелния съюз – Европейския съюз (ЕС).
Минаха години, а интеграцията ни се случваше бавно и постепенно. Паднаха визите. Паднаха ограничения. Направихме много от реформите, започнахме други.
Изпратихме свои депутати и еврокомисари. Днес ЕС е на кръстопът по много линии, а страната ни отново трябва да гласува за депутати в Европейския парламент (EП).
За три жени – Надежда Нейнски, Меглена Кунева и Филиз Хюсменова, влизането в Евроейския съюз не е далечна история. Това е историята на техния живот.
„Човек живее едновременно във всичките си времена. За мен това не е спомен, това е част от днес. Това е повод да се върнем назад и да погледнем напред, защото България е избрала посоката. Геополитиката – това е избор на съюзи и винаги е било така, от старата българска държава. Всъщност не беше трудно, аз преговарях шест години и никога не съм си казвала – колко ми е трудно. Да, работният ден на всички беше безкраен, но не съм чувствала умора. Амбицирахме се“, твърди бившият външен министър Надежда Нейнски.
Тя определя годините на преговори за влизането на България в ЕС като „емоционални“, в които е имало „усещане, че всичко е възможно“.
„Бях представител на България от 2007 до 2019 г. Ужасно дълго време и голяма школа, защото членството в НАТО и ЕС са двете най значими събития след 1989 г. Надеждите бяха, че това е един проект, един цивилизационен избор, който ще промени страната ни“, казва бившият евродепутат Филиз Хюсменова (ДПС/АЛДЕ).
Всичко започва след промените през 1989 г. След лутане България решава – националната ѝ кауза е Европейският съюз. И започва работа. Назначава се главен преговарящ, който има за задача да затваря една по една преговорните глави. Първо това е Александър Божков, а после – Владимир Кисьов. Накрая позицията поема Меглена Кунева. И остава на нея 6 години – до приемането ни в съюза.
„Ние нямахме дата, когато аз поех преговорите. Това е страшно трудно. Това означава, че нямаш финансова рамка и че не те броят много, че съществуваш в обозримо бъдеще. А натискът отвътре беше много силен. Всеки иска да знае кога – бизнес, хора, администрация“, спомня си Кунева.
Още преди да получим дата обаче, България получава нещо много важно – правото да се движим без визи и Европа.
„Българо-гръцката граница пресякох с малката ми дъщеря, тогава паднаха визите. Точно днес има годишнина от падането на визите.
Исках това усещане за падане на визите да бъде и за моето дете, че българите сме равни на другите, че имаме възможности, каквито моето поколение не е имало. Исках тя да види това“, коментира Нейнски.
Българските еврокомисари
