Хиляди губят живота си, други остават без дом, след като разрушителното земетресение удря Южна Турция и Северна Сирия на 6-ти февруари 2023 г. с магнитуд 7,8 по Рихтер. Вторичните трусове продължават и до днес.

В Газиантеп празните места между сградите напомнят за последствията от земетресенията. Помощта идва по-бързо в сравнение със силно засегнатите провинции като Хатай и Адъяман, затова и животът изглежда както преди труса. Преди година посетихме дома на Жана Окукджу. Тогава тя ни разказа за ужаса на 6-ти февруари. Три месеца по-късно вече беше на работа.

Днес тя отново твори – бижута и накити. Подготвя и картина от мозайка, стъкло и натурални камъни за посещението в Мека на свещената Кааба.

“Аз продължих с работата, гледам да сътворявам. Имам приятелки от Хатай, мозаиски, които загубиха всичко. Имаше фестивал, моята приятелка беше там. Просто се разплака, всичко си загуби и близките, и работното място, ателието ѝ, всичко остана под руините”, разказа Жана Окукджу.

“Мислим повече за смъртта, отколкото преди. Гледаме да обичаме хората повече, близките ни. Гледам да се обаждам на близките ми повече, отколкото преди”, добави тя.

“Хората започнаха да свикват и да се върнат към стария си живот, срутените сгради, празните места, които виждаме, винаги ни напомнят и леките трусове за страшното земетресение, което преживяхме. И дъщеря ми заради това не може да спи, все си мисли, че има земетресение”, каза Окукджу.

“Нощта, в която стана земетресението, събудих се и не разбрах какво се случва. Изправих се, загубих равновесие и паднах. Ударих си главата. Около 15 секунди загубих съзнание. Майка ми се провикна и каза да отида при нея. Като тръгнах, тя се хвърли отгоре ми да ме защити и започна да се моли. Много се промених. Загубих една приятелка от училище. Бяхме връстници. Живееше в Нурдагъ. Цялото ѝ семейство загуби живота си, само майка ѝ е жива. В началото училището не беше задължително и отидохме в Истанбул. После, като се върнах, имаше различно усещане. Бяха сложили на чина ѝ портрета и неща, които ни напомняха на нея. След тази нощ човек изпада в шок, пита се какво е преживял. След това осъзнава, че случилото се е истина, загубите също”, разказа Румейса Окукджу, дъщеря на Жана.

Нурдан Бейхан, приятелка и колежка на Жана. В нощта на големия трус се посрещат с прегръдка. Срещаме Нурдан три месеца след земетресенията.

Днес тя продължава живота си, но в страх. В деня на големия трус сестра ѝ е в Нурдагъ, губи дома си, сега живее в контейнер.

“Тъй като видяхме всичко, все още не можем да го преодолеем. Все още ни е страх, че отново може да се случи. Бях сама в деня на земетресението, затова много ми въздейства”, обясни Нурдан Бейхан. 

Работата ми направи голямо добро. Не мога да оставам вкъщи, оставам при майка ми, след работа отивам при нея, понеже съм сама. Вечерта, когато се прибере съпругът ми, сме заедно. Трябва да свикна с този страх по някакъв начин. Не само аз, цяла Турция няма го забрави, допълни Бейхан.

След земетресенията в предприятието на Жана започват да шият бельо и дрехи за пострадалите в Нурдагъ и Ислахие. 

Три месеца след земетресението държавните предприятия, свързани с обучението, включително и училищата остават затворени.

“Хората, които не можеха да си влязат обратно в домовете, се подслониха в училищата. Там им готвехме, правихме им чай, кафе. Никой няма да бъде, както преди земетресението, особено в духовно отношение. Това беше много разрушително за всички ни, това беше като малък Апокалипсис, но бяхме единни. След земетресението, започна да идва помощ от всяка страна на Турция. По едно време нямаше място за помощите, не можахме да намерим екипи, които да я раздадат, толкова много помощ пристигна. Това беше времето за обединение. Това продължава през цялата година. Все още се доставя помощ, правят се жилища, събарят се негодните. Започна вече и раздаването на ключовете за тях на принципа на лотарията. Достатъчно ли е това – не е, но както казах това беше малък Апокалипсис”, заяви директорът на Института за занаяти и изкуства Емине Йоздемир.

В Хатай – цялото населено място се разруши, затова там хората все още живеят в контейнери. Имат проблеми с тока, защото в контейнерите всичко работи на ток. Все още се събарят сгради, затова има здравословни проблеми, има и проблеми с доставката на вода, каза Йоздемир.

На 70 км от Газиантеп, в Нурдагъ, 26 000 все още живеят в контейнери в очакване на новите си домове от държавата. Раздават ги през 20 дни с лотария. И ще бъде така, докато всеки не получи ключа за новия си дом. До момента там са изградени над 2 500 нови жилища. На място има и социални магазини. От там хората си вземат безплатно храна срещу точки. Имат и обществени перални.

“Токът, водата, канализацията подсигурихме ние. След като настанихме хората, започнахме и работа по новите им домове, вчера теглиха и чоп, на една част от хората вече им е даден ключът за новите домове”, каза Ибрахим Хъзйолу, координатор към общината в Газиантеп.

“Не сме го забравили, за да си спомним. Болката ни е като в първите дни. Домът ни беше силно компрометиран. Събориха го, но освен това загубих много близки хора, брат ми, съпругата му, има 34-ма души в семейството, които загубихме”, добави Айсел Бозгеик.

Айсел живее в контейнера с мъжа си и дъщеря си. При лотарията имат късмет. Очакванията са да се нанесат в новия си дом през следващите седмици.

В другия край на улицата срещаме семейството на Ахмед Онал. В земетресението Ахмед губи дъщеря си и дома си. Самият той е тежко ранен, лекува се в Анкара около осем месеца. В началото живее в палатка, после в контейнер.

“Не можем да се къпем, защото банята тече. Горе тече, покрили сме го, нямаме покрив. Казваме им да го оправят, обещават ни, идват тук правят се на заинтересовани и не го оправят накрая”, разказа Ахмед Онал.

След трагедията тогавашният кмет на Нурдагъ Йоккеш Кавак от управляващата Партия на справедливостта и развитието е сред арестуваните, впоследствие освободен, но преди няколко седмици съдът отново нареди арестуването му във връзка с разследване по причините за разрушените сгради в Нурдагъ. Сега има временен кмет – според някои от местните хора той не допринася за бързото възстановяване в района.

Антакия – столицата на Хатай, дом на евреи, мюсюлмани, християни и арменци. Голямата болка на хората тук освен личните загуби е и картината на опустошение и обезлюдение. Градът е почти сринат до основи, много от сградите са необитаеми, видимо опасни. Масово хората живеят в контейнери и палатки. Помощта идва, но не навреме, разказват местните. И до сега някои все още не знаят какво се е случило с близките им, други сами ги вадят от руините.

По време на молебена в памет на загиналите хората тук поискаха оставката на местната власт.

Исканията са за оставката на кмета на Хатай, както и на правителството. 

“Държавата не помогна. Тези, които идваха, се връщаха обратно. Ние със собствени усилия ги извадихме. Никой не чу гласа ни”, каза Хиам Килисли.

“Загубихме роднини, но те все още живеят в нас. Сега, каквото и да кажа би било недостатъчно. Това е моментът, в който думите не стигат”, обясни Бирсен Чакълъ.

Това момиче иска да стане медицинска сестра. Не казва името си, по думите ѝ - за да не попречи на работата си в бъдеще.

“Там, където живея се изравни със земята. Много късно пристигна помощта. Още нямаме нови домове, оставаме със семейството ми в контейнер. Този, който говори сега е министър на здравеопазването, негова болница се срути, затова хората го освиркват”, каза тя.  

А цветята в реката са в памет на загиналите. На сутринта сред руините се ражда изкуство. Точно година след земетресението хора на изкуството направиха изложба.

По време на изложбата идват хора, които просто искат да поговорят и да усетят отново, че са заедно и в болката, и в изкуството.

Малко по-късно кметът на Хатай Лютфю Саваш се включва в засаждането на маслинови дървета за загинали заедно с техни близки.

По думите му отговорни за възстановяването на засегнатите територии са държавните институции и правителството.

“Президентът обеща, че за една година ще направи нови домове за всички. В Хатай тези, които с лотария получиха новия си дом, са 12,61%. Това означава, че правителството за съжаление не спази обещанието си. Ние не можем с пари, които нямаме да направим това. Няма причина да си подавам оставката. Ако трябва някой да подава оставката трябва да се започне от правителството. Президент, който има всички възможности, който може с един подпис да направи всичко защо пренебрегва Хатай?”, каза кметът на Хатай Лютфю Саваш.

С химн и минута мълчание се почита паметта на загиналите. 

На този фон президентът Реджеп Тайип Ердоган посети засегнатите райони, участва в раздаването на ключове за новите жилища и отново обеща.

“На днешната церемония ние доставяме 7 275 жилища на хората в Хатай. С Божията воля ще доставим още 75 000 във всички засегнати райони в рамките на два месеца. Така до края на годината ще можем да предадем 200 000 жилища, изпълнявайки обещанието си да завършим строителството им в рамките на една година след първата копка”, заяви Ердоган.

Преди година турските власти съвместно с българските спасителни екипи търсеха оцелели, а полуразрушената сграда тогава вече няма и следа. Инженери обследват тази сграда и вадят заключение, че тя все още е годна за живеене.

Срещаме Мюжде Йозерчетин три месеца след земетресенията, когато домът ѝ става необитаем. Тогава тя се питаше кога ще има нов дом, пита се и сега. Знае само, че след втората година трябва да плати за него, но не и колко.

Семейно им се полага 25 000 лири финансова помощ и избират да получават по още 5 000 лири на месец за наем вместо контейнер. От около година живее в село Садъкали, на около 30 км от Адана. Всеки ден пътува, за да остави детето си на училище в Адана.

“От една година нямаме ток тук. Използваме соларни панели. Произвеждаме си храната сами, животът и без това е много скъп, така или иначе загубихме почти всичко - дома си, вещите си”, каза Мюжде Йозерчетин. 

Показва ни приятелите си от сградата, която пада за секунди сутринта на 6-ти февруари.

До два месеца ще може да започне и раздаването на жилища уверява кметът.

“Срещаме се със семействата от тежко пострадали сгради, за да им помогнем с информация за новите им домове, ние като община ще съдействаме за строежа им”, заяви кметът на Адана Зайдан Каралар.

Жертвите в Турция надхвърлят 53 000. Безследно изчезналите след земетресенията в Турция вече са записани като починали.

Продължи да четеш