Един от най-пострадалите от земетресението региони на Турцуия Хатай все още тъне в разруха. Не се вижда почти никаква промяна там, а хората са обезверени. Това разказа специалният пратеник на bTV Бесте Сабри, която се върна от Турция.

Снимка: bTV

В Антакия екипът ни отива на молебен, а очакванията са, че ще видят хора, които почитат паметта на загинали с цветя и молитви. Но протест поставя в опасна ситуация оператора и журналиста на bTV, които успяват по чудо да се измъкнат от ситуация, излизаща извън контрол.

Снимка: bTV

Хората тръгват срещу важни лица в политиката и ги освиркват, защото година след ужасния трус те са все така в руините.

Има нещо, което обаче успява да оцелее и в отломките. В столицата на Хатай - едно от най-засегнатите места, изкуството живее сред разрухата.

Снимка: bTV

В Антакия сред руините се появиха картини. Точно година след земетресението хора на изкуството направиха изложба.

Ресам е художничка. По време на земетресението успява да спаси само две от картините си.

Снимка: bTV

„Това не са творби за земетресението, но това вече са децата на земетресението. Помня този ужасен дес с отчаяние, обезверяване - аз все още ги усещам. Съпругът ми започна да вика на висок глас - къщата се руши, къщата се руши, къщата се руши. Аз не успях да го осмисля, когато си в шок, мозъкът ти спира. Нищо не помниш или не можеш да направиш нищо правилно. Единственото, което знаех, е да защитя сина си. Най-накрая успяха да ни изкарат“, спомня си Ресам Емелгенч.

Тя разказа и как синът ѝ я е попитал: „Мамо чантата ми остана вътре, днес съм на училище, аз как ще отида?“ Аз не успях да му отговоря, аз нямах отговор. Тези чувства, този момент останаха. Всеки ден в тези 365 дни се събуждах и плачейки, се опитвах да заспя.“

Снимка: bTV

За Ресам ценни са старинните предмети и миналото. Камъните за нея имат памет. Така картината ѝ с прозореца и огледалото намира място точно върху разрушенията.

Срещаме още един човек на изкуството. Мехмед Офлазоглу - фотограф. От 2012 г. организира културни събития в Антакия.

„Посветили сме изложбата в памет на загиналите. Изкуството лекува, има такава сила. Искаме да го разкажем и да накараме хората да го преживеят. Ако нарисувам земетресението, би се получила чисто черна картина. Вечерта си лягаш имаш всичко, ставаш нямаш нищо. Имаш само душата си“, казва Мехмед Офлазоглу.

От 60 години Едип Баадатлъ твори с желязо, 6-то поколение в семейството си.

„Сетих се за Диоген, който е роден в Синоп преди 2500 години. През деня палел фенера и докато обикалял града, го питали: „Защо обикаляш с този фенер“ и той отговорил: „Търся човек“. Този човек 2500 години не се намери, ние все още го търсим“, обясни мъжът.

Година след трагедията е време и за равносметка.

„За първи път в живота си разбрах колко са важни думите „само ако“. Пийте кафето си с най-любимата чаша. Като пиете вода, пийте все едно най-хубавата и дори като си обувате чорапите, правете го с любов“, казва Ресам.

Ресам, Мехмед и Едип, както и всички техни колеги, които бяха на тази различна изложба, доказаха, че изкуството е вечно и може да оцелее дори сред разруха.