Най-голямото вълшебство е да бъдеш добър човек, да умееш да влезеш в тялото и душата на болния, така че да го разбереш - така Мария Пейчева или госпожа Мария, както я наричат пациентите, определя доброволческата си работа в Националната болница за лечение на хематологични заболявания.
83-годишната жена минава през дългите коридори на болничното заведение, вдъхвайки кураж и надежда на болните.
„Думата благодаря за мен е като най-топлата прегръдка“, сподели тя в студиото на „120 минути“.
Звеното в болницата е открито преди няколко месеца, а инициативата идва от Франция.
Госпожа Мария, по образование доктор по психология, обясни, че разбира за доброволческото звено за психологическа подкрепа и грижи случайно от интернет.
Признава, че дори след пенсионирането си продължава да работи активно, а посещенията и при пациентите в болницата са начин да оползотворява времето си и да бъде полезна.
По думите ѝ преодоляването на фактите от реалността става с много любов и топлина към пациента. Според нея страхът на човек го прави безсилен и изразходва неговата енергия.
Рецепта за справяне със страха за Пейчева са позитивните мисли, освобождаването от болката и скръбта.
„Винаги съм казвала на своите деца, когато изпаднат в труден момент, да пеят, да тананикат песни. Аз го правя непрекъснато“, допълни още тя.
Госпожа Мария обясни, че разделя своите пациенти на три групи. Първата е за тези, които тепърва разбират за болестта си. Това за нея е етапът на отрицанието, в който нивата на стрес са най-високи.
Към втората група се причисляват тези пациенти, които се адаптират към болестта, а в третата са тези, които вече са приели диагнозата.
