Доброволци посещават пациентите в Националната болница за лечение на хематологични заболявания, за да им вдъхват кураж. Инициативата идва от Франция, а от няколко месеца е и в българската болница.
Мария Пейчева или госпожа Мария, както я наричат в болницата, е сред доброволците. Тя е на 82 години и е доктор по психология.
Минава през дългите коридори на лечебното заведение с любов и с надежда, че ще помогне на болните. Сменя палтото с бяла престилка и тръгва към стаята на онкоболна жена, която очаква прегръдката й. Очаква и разговор, след който, вдишването и издишването стават по-леки.
„Здравей, приятелче. Много се радвам, че отново те виждам. Хубавото ми момиче.” – с тези думи госпожа Мария се обръща към пациентката, която влиза за лечение в болницата периодично. В стаята я „топлят " ръцете на госпожа Мария и рисунките от внуците й.
„Децата ме зареждат, внуците. Подкрепа са ми във всяко отношение – съпругът, мама, всички", споделя болната.
Във Франция хората като госпожа Мария се наричат розови дами, заради цвета на престилките, които носят. В болницата у нас дейността се развива от звеното за немедицинска и психологична помощ, разкрито в края на лятото тази година.
„В такъв момент онова, от което хората най-много имат нужда, са други хора , които да не се страхуват да останат с тях , да се говори затова, което преживяват, мислят. Нещо, което е много трудно да се говори с близките, много често и с нас самите”, казва клиничният психолог в болницата д-р Велислава Донкина.
А госпожа Мария допълва: „Те чувстват потребност нечия ръка да хванат и да говорят открито за онова, което в момента ги притеснява, за онова, което ги чака”.
Пациентката на госпожа Мария посреща Новата година извън болницата – у дома със семейството си.
„Забрави за болницата, за момента, за онова , което си преживяла тук и с пълни шепи пий от щастието, от извора на семейството, на семейния дом, на огнището”, я съветва Мария. И казва да не се страхуваме от нищо. И когато сме болни, и когато сме здрави.
„Вратата към непознатото понякога се отваря само да я бутнеш, не е необходимо да търсиш ключ. Важното е само да притежаваш смелостта, смелостта да опитваш", твърди тя.
Инициативата продължава и през новата година. Така всеки пациент, който поиска ще може да хване за ръка госпожа Мария.
