В края на седмицата дипломатическата активност в нашия регион значително се повиши. В Букурещ беше отправено послание, че Черно море е зона, която изисква много голямо внимание, а България и Румъния имат ключовата роля за поддържането на мира в морето. 

Тази тема и много други важни въпроси обсъдихме в специално интервю със заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана.

Снимка: bTV

Джоана е политик с огромен опит. Външен министър по време на приемането на Румъния и България в НАТО, а днес заместник-генерален секретар на Алианса. Ако реши да се кандидатира за президент, би спечелил, твърди социологическо проучване. Неговата позиция по отношение на войната в Украйна е непоколебима - действията на Русия са заплаха за всички ни.

Догодина ще отбележим 20-годишнина от началото на членството ни в НАТО. Мислите ли, че армиите ни са способни да ни отбраняват от всички опасности около нас сега?

Снимка: bTV

„Ясно си спомням времето, когато 7 нации, Румъния, България, балтийските страни и още две, се присъединиха. Аз бях министър на външните работи на страната ми, когато влязохме в НАТО. Разбира се, няколко месеца по-късно влязохме и в ЕС. В случая на България и Румъния, това стана две години по-късно. Беше момент на огромна промяна за съдбата ни, за армиите ни. Естествено, с минаването на времето започваш да осъзнаваш значимостта на тези моменти“.

„Преобразуването на икономиките ни, обществата ни и армиите ни е процес, отнемащ време. Не знам конкретно положението в България, но при нас цели десетилетия нямаше достатъчно инвестиции във въоръжените ни сили. До определена степен отрезвяването с войната, започната от Русия срещу Украйна, бе стратегическо пробуждане за всички ни, в Германия - т. нар. zeitenwende или точка на пречупване, но всички осъзнахме, че се нуждаем не само от силни икономики, добри политики, добри работни места, но и силна отбрана и армии. Членството в НАТО е полезно и защото има не само български, румънски, чешки, полски или американски път, а натовски път – съвместно“.

Снимка: bTV

По думите му заедно разбираме какви ще са потребностите на въоръжените ни сили.

„Посетих България и бойната група, видях подготовката на българските професионалисти в армията ви – на върхово равнище. Виждам как много държави работят съвместно, във вашия случай с бойната група, ръководена от Италия – 7 нации, ако не бъркам. В моята страна французите водят бойна група, в Полша – американците, в балтийските страни – канадци, британци и немци. Испания сега ще ръководи в Словакия. Според мен трябва да инвестираме във въоръжените ни сили и вярвам, че като го правим заедно в НАТО е много икономически изгодно. В крайна сметка, това са парите на данъкоплатците и гарантираме, че влагаме средствата ефективно“.

Снимка: bTV



Украйна е изправена пред дълга война. Въпросът е съюзниците в НАТО готови ли са за дълга война, предвид това, че контраофанзивата не беше толкова успешна, колкото много хора очакваха?

„Необходимо е. Става дума за Украйна, нация, която се бори толкова смело, дава неизмерими жертви, за да защитава свободата си, достойнството си, националния си суверенитет. Това е начин на упражняване на суверенитета. Дължим го на украинците. Те се бият и за нас. Трябва да продължим да помагаме на Украйна, защото не искам да си представям последиците от руска победа в Украйна. Това би било съкрушително за Европа. Изкушението на Русия да продължава с агресията спрямо други нации ще бъде още по-голямо, защото виждат, че агресията се отплаща. А други държави като Китай наблюдават начина, по който ние, демократичният Запад, подкрепя Украйна и си извличат поуки за тяхната част от света“.

Снимка: bTV

„Знам, че не е лесно. Ние сме демокрации, винаги има различен дневен ред – вътрешен, социален, други кризи като Близкия изток сега, но имаме план и трябва да се придържаме към него. Бъдещето на Европа ще зависи от надмощието на Украйна във войната. А и съдбата на Република Молдова, Грузия, Западните Балкани ще зависи от надмощието на Украйна във войната. Мисля, че ще има огромни последствия от начина, по който ще завърши войната за Украйна. Имаме интерес да се придържаме към плана и ще го направим“.

Ако Украйна може да възстанови териториалната си цялост само с военна сила, как бихте коментирали думите на главнокомандващия ген. Залужний пред The Economist, че ще е необходим огромен технологичен скок, за да се постигне пробив?

„Разбира се, ние твърдим, както и генералният секретар Столтенберг каза неколкократно от началото на войната, че тази война ще се проточи, ще продължи дълго. Превръща се във война на изтощение. Разбира се, всички се надяваха, че контраофанзивата, започната от Украйна преди няколко месеца, ще доведе до значителен напредък, в някои случаи успяха да пробият и трите руски отбранителни линии. Знаехме от началото, че ще струва скъпо“.

По думите му украинският президент им тежък избор пред себе си.

„Ако иска да си върне повече територия, което е редно, трябва да жертва повече млади хора. Трябва и да гарантира, че ще има достатъчно млади хора да възстанови страната си след края на войната. Напълно сме уверени в политическото и военното ръководство на Украйна. Те знаят какво правят, работим заедно. Знам, че дори да не е толкова бързо и успешно, колкото много се надяваха, запазваме стратегическия ни оптимизъм за способността на Украйна да удържи на натиска и с наша помощ да надделее във войната“.

Въпрос относно Черно море. Смятате ли, че новият маршрут на износ на зърно от Украйна по румънското крайбрежие, близо до българското, е достатъчно безопасен в момента?

„Виждаме характерни варварски действия от страна на Русия: през лятото унищожава инфраструктура за износ на зърно, засягайки много държави извън Европа също, защото Украйна е огромен производител и износител на зърно за целия свят, а през зимата се опитва да унищожи електропреносната мрежа, да превърне зимния сезон в оръжие и да се опита да държи хората на тъмно и студено. Трябва да се адаптираме към тази реалност през Румъния, пристанището на Констанца, както и Дунава - нещо, което България също споделя с Румъния“.

„Вярвам, че Украйна ще бъде в състояние да възобнови, когато позволяват условията, свободен път за навигиране през Черно море. Турция играе активна роля в преговорите, за да може украинското зърно да минава през Босфора към пазарите. Има и поука за Румъния и България – трябва да инвестираме в собствена логистика и способност за износ било то със или без война в Украйна. Тези оси на Черно море и Дунав отново стават не само стратегически значими, понякога и сложни, но и икономически динамични и потенциално носещи ползи за двете страни. Като човек, който разглежда не само стратегическите последици от войната, но и икономическите последствия, това е покана за България и Румъния да се справят по-добре заедно“.

Снимка: bTV


„А понякога има и търговска конкуренция. Посетих пристанището във Варна – огромно е. Това в Констанца – също. „Одеса“ е огромно пристанище, „Поти“ в Грузия също е много важно пристанище. Насърчавам не само военната мобилност, от която се нуждаем, да гарантираме, че има по-малко затруднения за съвместни учения, но и по-малко затруднения за съвместно развиване на бизнес. Това, вярвам, е извлечена поука, за която съм говорил и с премиера ви и вярвам, че това е най-добрият път напред“.

Има ли нещо символично в посещението Ви във Варна през тази седмица?

„Посещението ми отправя няколко послания. Първо - колко е значима България като съюзник в този алианс и в Черно море, и отвъд – на Балканите, в Ирак, на много места. Политически, стратегически, военно. Това е послание от топ лидерите на НАТО към България за значимостта ѝ при Черно море, Дунав, както и в ролята, която играе България в толкова много региони, както е и в Румъния“.

„Първото послание е на благодарност и подкрепа за България с надеждата, че 2% от БВП, което е целта на правителството, ще бъде изпълнена. Второто послание е регионално. Това е отборен спорт. Посланието е към държавите в региона ни – Черно море и Балканите, но и към другите съюзници - Италия, на които бих искал лично да благодаря за лидерството в бойната група в България, на американците, на северномакедонците, албанците, всички“.

Снимка: bTV



„Третото послание е много символично – повече бизнес, повече търговия, повече сътрудничество. НАТО гарантира сигурност и мир за нашите страни. Догодина се навършват 20 години от присъединяването ни в НАТО, когато избрахме най-добрия вариант в историята на нациите ни. Никога преди не сме имали целия демократичен Запад за съюзници, никога не сме се радвали на повече сигурност от сега“.

„Нашето задължение е да градим върху тази стабилност и сигурност, които НАТО предлага, и да минем към следващото ниво по отношение икономики, технологична напредналост. Знам, че и при вас, както при нас и при новодошлите в НАТО и ЕС има толкова много талант, стартъпи, бизнес, технологии. Посланието ми е тройно - благодаря на България, благодаря на всички партньори и регионални съюзници за това, че сме заедно, както и послание на амбиция, защото вярвам, че заедно, България, Румъния и целият регион могат да просперират и да настигнат развитата Европа. За мен това е тройката послания към българските ми приятели“.

Продължи да четеш