Над 6 милиона граждани на Украйна са напуснали страната си - голяма част от тях са предимно жени и деца, а бъдещето на децата е немислимо без образование. Каква е ситуацията в България?

Според актуалните данни на Държавната агенция за бежанците от тази седмица около 104 000 украинци се намират в България в момента, като близо 41 000 от тях са деца.

От МОН казаха за , че са получили 1311 украински заявления от украински семейства за желание да посещават български училища. Записани в училище са само 418 деца, а 83 украинчета посещават детска градина у нас.

Останалите деца са избрали да продължат обучението си онлайн към украинските училища.

Когато чула първите сирени в Киев в ранните часове на 24 февруари, Наташа Чубук бързо взела решението да си тръгне от дома, за да спаси живота на детето си – 9-годишния Дениз.

"От Киев тръгнахме на 25 февруари - веднага, след като чухме взривовете. Но до България стигнахме чак на 1 март. Пътят насам беше доста дълъг. Първо отидохме в Полша, после в Словакия, после във Виена, откъдето се качихме на самолета и в крайна сметка стигнахме тук", разказа тя.

Наташа избира България, защото е бесарабска българка.

„Майка ми и баща ми говорят на български. Не съм учила български, но съм го слушала. В България имам приятели, които ми казаха: "Ела, ще ти помогнем", добави тя.

Съпругът на Наташа е част от териториалната отбрана на Киев. Не знаят кога ще се видят отново. Но път назад няма, казва ни украинката. Искат да се установят в България за постоянно.

"Там е много тежко. Наистина много, разбирате ли? Имам много познати, които са там и ми се обаждат и търсят помощ, особено тези при Азов. Там е геноцид. Те наистина нямат нищо. Положението е ад. В Украйна всички деца са наясно какво става. Тази война раздели живота на децата ни на две "преди и след войната", добави Наташа.

След няколко дни Наташа ще се яви на интервю за работа, надява се да я одобрят. Спокойна е, защото Дениз посещава българско училище от два месеца.

Дениз Чубук е ученик в четвърти клас в 73 СУ „Владислав Граматик“ в София. Казва ни, че всички 30 негови съученици са му станали приятели и му помагат, когато има нужда.

"Най-трудно за мен е да чета на български, защото аз нищо не разбирам“, разказа той.

В 73 СУ „Владислав Граматик“ и Данила. Той е осмокласник. Дошъл с цялото си семейство в България четири дни след началото на войната. Имали късмет, защото баща му Алексей вече работил за българска фирма и бързо се установили у нас. Данила започнал по-късно училище заради липсващи ваксини според изискванията на имунизационния календар в България. 

„Когато пристигнахме, нямахме картон за поставените ваксини. Когато тръгнахме, взехме само най-важното – паспорти и други документи. Затова се наложи да ходим до Регионалната здравна инспекция. Направиха му допълнителните ваксини. Предстои още една през май", обясни Алексей Молчанов.

Ракина Ирибозова преподава на Данила от месец и вече вижда напредък.

„Украинските деца намериха много добра среда тук сред своите връстници в България, приети са много добре и се чувстват спокойни. Той посещавам редовно учебните занятия. Чувства се добре. Комуникацията е малко по-трудна и това е единственото“, разказа тя.

В 73 СУ „Владислав Граматик“ учат четири украински деца, но директорът ни уверява, че може да приемат и още.

„В момента българското училище има друга задача – не толкова да образова самите деца, макар че това е основната задача, но в момента по-скоро говорим за една социализация. Голяма част от украинците бежанци, всъщност искат да работят. Те не искат да бъдат на подаяние от държавата, но за да работят, децата им трябва да бъдат на училище“, заяви директорът на учебното заведение Иван Петков.

А това са Поли и Мила. Двете учат във втори клас в бургаското училище "Пейо Яворов".  Поли е дошла от Украйна преди година, а Мила преди месец. Сега са неразделни.

Иван пък е първокласник от две седмици, избягали със семейството си от Измаил. Вече се радва на много приятели.

"Да, можем да си поговорим, да поиграем и да рисуваме заедно. Всеки трябва да помага на другия. Приятелството е най-важното. То с пари не се купува", разказа той.

"Абсолютно никакви трудности не срещам до момента, единствено малко по-трудничко разбира български, но аз повечето време стоя до него, обяснявам, му помагам му. А и всички деца тук също веднага откликват и веднага му помагат", добави началният учител Яница Куманова.

Общо осем са украинските деца тук. Първата им среща в училището е била с координатор и психолог.

„Те са жадни за знания, както всяко едно дете“, заяви ресурсният учител Настя Кирякова.

„Много е хубаво, че няма деление между децата, че между тях се създават приятелства. И аз мисля, че те са пример за възрастните", заяви директорът на ОУ „Пейо Яворов“ в Бургас Мара Георгиева.

"Искам да кажа, че Поли и Мила са много добри към нас и може да приемаме още такива деца, отвсякъде да идват, ние пак ще се разбираме, ще сме приятели. Сега Мила си намери нови приятели – има Полито, Боби, мен, всички", обясни второкласничката Ася Стоянова.

"Радвам се, че успяхме да запишем Мила в училище, което ни прие, защото най-важното право на детето е да получи образование. Не е толкова важно в коя страна се намираш и на какъв език говориш, защото езикът се учи. Тя се адаптира, решава проблемите си като възрастен, защото ѝ се наложи да се сблъска с проблемите на възрастните“, разказа майката на Мирослава Светлана.

Голяма част от децата бежанци у нас ще завършат учебната година онлайн, защото надеждата им е, че наесен ще си бъдат у дома в Украйна. А 400-те украинчета, които вече учат в български училища - по всички личи, че в България виждат своя нов дом.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!