Улица "Абиде-и Хюриет" в многомилионен Истанбул. На този адрес се намира една малка България. "Влизаме в час" в неделното училище "Свети свети Кирил и Методий".

„В момента се намираме на едно прекрасно място, историческо място, култово място, това е Българската екзархия в Истанбул. И сме точно в приемната зала на Екзархията. За нас е огромно щастие да бъдем именно на българска земя!“, казва Невин Ачикбашиева, която е училищен ръководител на Българското неделно училище в Истанбул.

Повече от век това място е малката България, която сплотявала християните в Цариград, днешен Истанбул.

Бялата красива сграда, заобиколена от зелена градина насред шумните улици на Истанбул, е купена през 1907 година по инициатива на Екзарх Йосиф. Това е мястото, където заседавал Светият Синод на Българската православна църква до преместването си в София.

Снимка: bTV

Затова звучи повече от логично, че именно тук се намира Неделното училище, създадено през 2015 година по инициатива на Генералното консулство. Решено е то да носи името "Св. св. Кирил и Методий", както се е казвало първото българско училище, открито през 1857 г. в Цариград и просъществувало 116 години.

„Важна за нас българите е историята. И не само историята в онези измерения, които са нашето минало. Важна е историята в бъдещето на нашите деца. Точно затова, мястото на това училище в сградата на Българската екзархия е от изключително значение“, каза Радослава Кафеджийска, консул в Генералното консулство на България в Истанбул.

Снимка: bTV

От самото му създаване ръководител на училището е Невин Ачикбашиева.
Предложението идва от тогавашния генерален консул Ангел Ангелов, макар Невин вече да е била в пенсионна възраст.

„Съгласих се, защото това трябваше да продължи по някакъв начин. След като дойде това предложение, се замислих и си казах, че учителската професия не е професия, а призвание. И аз това призвание трябва да го продължа по някакъв начин, за да мога да живея. Духом да живея, разбирате ли“, казва Ачикбашиева.

И ако тогава, преди 7 години, училището е стартирало само със 17 ученици, то днес те са 48 – от 1. до 12. клас. Учат български, история, география, имат и извънкласни дейности – по рисуване и музика.

Снимка: bTV

Наталия Хатипоглу е учител на децата от 1. до 4. клас.

Нейна е задачата да ги научи да четат и да пишат на български. 

Това е сбъдната мечта за Наталия. Бесарабска българка, родена и израснала в Молдова, а сега живееща в Турция, тя винаги е бленувала за България. Омъжена е за български изселник, а у дома говорят само български.

„Много се радвам, че тук си намерих тази малка България. Където и да съм – и преди като живях в Молдова, и сега като съм в Турция – пак казвам, че България ми е родината. И аз все пак мисля, че ще завърна там“, споделя Наталия.

Снимка: bTV

А ако попитате нейните ученици защо посещават Неделното училище, ще усетите неподправената им обич към майчиния език.

Тук идват и деца, които тепърва чуват българска реч. 11-годишната Марина е дете на етиопка, а баща й е с български корени, макар никога да не е живял в България.

9-годишната Цвети пък е дете от смесен брак – между турчин и българка.

Всяка събота тя и семейството й пътуват от град Даръджа, на около 50 километра от Истанбул, за да бъде Цвети част от неделното училище. И докато приключат учебните часове, семейството й я чака в двора на Екзархията, заедно с всички останали родители.

Снимка: bTV

„Всеки уикенд пътуваме и сме щастливи, че тази възможност съществува. Не е  проблем за мен, че чакаме с часове. В крайна сметка тя учи културата, учи езика, и един ден това ще й донесе успехи“, казва Кубилай Авшар, баща на Цвети.

„Да се разбира с роднините в България и най-вече да бъде грамотна, да знае да чете и да пише на български. Няма как“, споделя майка й - Луиза Маринова Авшар.

Училището посещават и деца от други градове. Като Недим, който от 2 години живее в Анкара, но се включва онлайн в часовете на госпожа Невин Хюсеинова – ръководител на прогимназиалния етап на обучение.

Учениците на г-жа Хюсеинова жънат успехи на конкурси и прославят Неделното училище. Паола, например, е първенец на литературния конкурс "Стефан Гечев" с есето си на тема "България".

„Обичам моята България, защото е единствена и неповторима. Най-красива на света“, казва Паола Китанова.

Снимка: bTV

Но освен да бъдат добри ученици, за г-жа Хюсеинова е ценен и друг урок.

„Най-важното, на което искам да науча моите ученици, е да бъдат хора.
За мен България е Родина. Мястото, където съм се родила, мястото, където живях. Високи, сини планини, реки и златни равнини.“

Валентин и Лора, брат и сестра, пък са единствените ученици в гимназиалния етап.  Макар за кратко да са живели в България, обичат да се връщат там.

Но пък тук с обич учат творбите на Иван Вазов, Йордан Йовков, Петко Славейков. Защото с обич им ги преподава Ферихан Атасой – напуснала България по време на "Голямата екскурзия" през 1989 година.

„Да се завърнеш в бащината къща, където вечерта смирено гасне...“ Много често като си припомня стихотворението на Димчо Дебелянов, ми става тъжно, защото там остана бащината ми къща, там остана моето детство, там остана моята младост. Като дърво без корен сме, на Хайтов, но опитваме се по някакъв начин, макар и без корен, да се захванем за почвата, където се намираме в момента“, споделя Атасой.

Снимка: bTV

Затова и така силно пазят своята малка България, тук в квартал "Шишли", защото това е мястото, където изпитват гордост от корените си.

И макар да са деца на българи, които отдавна работят в Истанбул, деца от смесени бракове, или деца на изселници, всички те познават българските обичаи и танцуват български хора - които учат в часовете по музика, фолклор и рисуване. 

И така – всяка учебна година шестте учителки на Неделното училище с нов огън учат децата  на ..."България". И просто мечтаят да продължат започнатото.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!