На хиляди километри от родината. В друга култура. С друг език. Сред друг народ. В емирство Дубай българските емигранти са около 4000.
Някои от тях са прекарали по-голямата част от живота си там, други са родени в арабското емирство.
Но всички те, макар и в друг свят, пазят обичта си към България и я предават на децата си.
Никол, Александър, Ева Селин и Вероника са част българчетата, които живеят в арабския свят. Често ще ги видите, облечени в български носии. И често ще ги чуете да си припяват български песни.
Всичко това е възможно заради усилията на родители и учители, които преди 14 г. създават Неделното училище „Българче“ в Дубай. И така до днес – пазят го и го развиват.
Елка Маринова е майка на три деца, като най-малкото от тях е едва на 11 месеца. Тя успешно съчетава майчинството с това да бъде учител в неделното училище „Българче“ в Дубай. Тя преподава от дома си онлайн, където има знаме на България, традиционни български покривки, а тя самата е облечена в традиционна рокля с фолклорни мотиви.
Тя е директор на училището от 3 г. и преподава на началните класове. Преди това е била учител в Швейцария и в България. Казва ни, че това е нейната сбъдната мечта.
„Винаги съм искала и съм се занимавала с децата. Начален учител ми е образованието и след университета нямах търпение да започна да преподавам. Не го приемам като работа, просто това е нещото, което обичам да правя. И общо взето преподаването ме спаси. Да се адаптирам в чужбина, защото никога не съм си и помисляла да живея извън България. Така че – българското училище е доста важно за мен. Чисто и в личен план, да се чувствам добре извън България“ сподели Елка.
Макар и виртуално, учебната година вече тече на пълни обороти, а началото на часа започва винаги по един и същи начин – с химна на България. Училището обучава деца от подготвителна група до 12 клас. Часовете се провеждат в петък – първият почивен ден от седмицата в арабския свят.
Броят на учителите в неделното училище е малък, но пък ентусиазмът е голям. Всички работят заради общата кауза – децата да говорят, четат и пишат на български. Толкова важна кауза, че Елка преподавала до самото раждане на третото ѝ дете – Дани.
Съпругът на Елка – Искрен Маринов знае, че тази работа за съпругата му е призвание и вдъхновение. „Дни преди раждането бяхме в кабинета на доктора. Той зададе въпрос: „Коя дата избираме за секциото – 15 или 20 октомври?“ Ели си погледна календара и каза: „Ами аз в петък имам уроци, тогава няма да мога. Значи в събота можем да родим. Събота коя дата е?“ И така, в събота, на 17 октомври 2020 г. се роди Даниел“, спомня си мъжът.
Ето защо, не е изненада, че и двете по-големи деца на Ели посещават българското училище, а тя им преподава и в свободното време.
Благодарение на онлайн обучението, от тази година неделното училище приема и деца от съседни държави. Така, броят им нараства до 120 ученици – българчета от емирство Дубай, Бахрейн, Оман, Катар, Саудитска Арабия.
„Българското училище е много важнo за българската общност. Всички българи, които искат децата им да изучават български език, си записват децата. При мен правилото е – деца, които искат да учат български, по никакъв начин не се връщат“, обясни Елка.
Калоян е първокласник в неделното училище в Дубай, макар да живее в столицата на Саудитска Арабия – Рияд.
„Случи се в много подходящ момент, защото търсихме възможност да го включим в българската образователна система. Искаме той да бъде адаптивен, да не се чувства на родна земя като чужденец. В крайна сметка, езикът е пъпната връв на нашата идентичност и в момента, в който тази връзка се скъса – децата спрат да четат и пишат на български, впоследствие това става поколенчески проблем“, коментира Росица Доровска, майка на Калоян .
„Каузата е обща за всичките, да успеем да придадем на децата си българското, да обичат България. В петък след часовете, колкото и да съм изморена, аз съм изморена, но безкрайно доволна, защото сме си взели часовете, видяла съм децата и виждам, че вървят напред! Това е наградата ми. Труда си давам, обичта си давам, но те също ми дават толкова много. Едно чувство на смисленост. Нещо, което ще остане и след мен“, каза Елка.
Така, в същото време, но в другия край на Дубай, Ели и Алекс слушат урока на г-жа Маринова. Алекс е ученичка във 2. клас в дубайското неделно училище „Българче“. На въпрос с какво е по-различно от английското училище?“, детето отговаря: „По-лесно е английското, там няма толкова „activities“ (б.р. „дейности“)”.
Любимата ѝ дума на български е „цвете“, а на Ели – „коте“. Ели също е ученичка във 2. клас в „Българче“. На въпрос „Защо решава да посещавате българското училище? „, детето отговаря: „Защото аз съм от България. Аз съм в Дубай, не говоря много български. И искам да науча български“.
Помощник на Ели в научаването на българския е брат ѝ Йордан, който вече е седмокласник. Споделя, че в час учат за траките и прабългарите, хан Крум“. „Най-много ми харесва на Любен Каравелов – „Хубава си моя горо“. Защото говори за гората и за природата в България. И Иван Вазов, „Косачите“, Йордан Йовков“, допълва момчето.
Но за да го има училището, най-важни са родителите. Те са двигателят, който движи напред българското образование в чужбина.
„Излязох от България, когато бях на 12. Няма какво да се лъжем – където и да попадне човек, се чувства чужденец. Не е същото чувство, когато си в родината“, посочи Славей Джаков, баща на Ели и Йордан.
Дълги години неделно училище „Българче“ се помещавало в сградата на българското консулство в Дубай. Днес, в залата където са протичали учебните часове, ни посреща една малка България. Дошли са да разкажат за това, което ги сплотява – обичта към корените. Тази обич е двигателят, който преди 14 г. създава училището, съхранява го и го развива. Всеки помага с всичко – от превоз на децата, до наемането на класни стаи, организирането на културни събития, до създаването на онлайн платформи за по-лесно онлайн обучение.
„Откакто нашата дъщеря е в училището, ние активно се занимаваме със спомагателни процедури за българското училище, включително дигитализация, игровизация. Правим го, защото сме българи. Защото, въпреки че сме извън родината, това не ни прави по-малко българи. Напротив, даже родината е много по-мила. Тя винаги ни липсва. Далеч сме, но България е в нашите сърца“, уточнява д-р Ани Атанасова, родител и инженер по оптични и мобилни комуникации.
Госпожа Албена Колева е учителката литература, преподава в неделното училище от 7 г. „Забелязвам при децата в чужбина, че с по-голяма мотивация ходят на българско училище, намират това, което им е скъпо, близко, родно.
Правя го от любов към България“, посочи учителката.
Всичко това се случва в арабския свят. В друга култура, с друг език, сред друг народ. Те носят народни носии и играят български танци. За да учат децата си. И докато всички те продължават да правят това, гайдари ще свирят пред „Бурж Ал Араб“.
И макар тази история да се случва някъде там, тя ни казва само едно – България е жива!
