Той е дясната ръка на президента на Украйна Володимир Зеленски. Той често е описван като третият най-влиятелен човек в страната. Бивш журналист и политолог, Михайло Подоляк е сред вътрешния кръг ключови съветници на Зеленски и е с него от първия ден на войната.
В специално интервю пред bTV той даде много храна за размисъл, особено на европейските лидери.
Г-н Подоляк, две години война. Колко още може да издържи Украйна?
Михайло Подоляк: Това е война срещу принципите на съвременната цивилизация. Украйна доказа, че тя ще се съпротивлява докрай и ще воюва докрай. Разбира се, не ни стигат ресурси, днес това е очевидно, Русия разполага с повече ресурси. Но след две години война мога да кажа със сигурност, че в тази война ние ще стигнем докрай.
Президентът Зеленски заяви пред bTV, че Украйна е получила едва 300 000 от обещаните 1 милион снаряда от Европа. Какво следва за Украйна когато така наречените европейски ценности и подкрепа са просто думи?
Михайло Подоляк: Има голям проблем, който ние днес трябва да изясним. Русия изгради своя алианс - Северна Корея, Иран. Северна Корея доста бързо в рамките на три месеца даде на Руската федерация 1,2 милиона снаряди, тежки калибри. Авторитарните държави намират тези снаряди лесно, а ние не можем заедно да ги намерим. Въпросът със снарядите е ключов в момента.
Каква е ролята на България в обезпечаването на Украйна със снаряди разкрива Подоляк на фона на делегацията ни посетила Киев през февруари.
Михайло Подоляк: Ще кажа така за България - с голяма симпатия се отнасям към България. Защото в първите месеци на войната, ключовите муниции бяха от България. И днес България търси решение как може да увеличи производство, да инвестира в производството, да произвежда повече снаряди. Всеки месец в Европа трябва да бъдат произведени 100-150 000 снаряда с общи усилия. Тук въпросът е в това, че публично да говорим за конкретни производства не би било уместно поради въпроси свързани със сигурността и въпроси за правилна комуникация. Защото Руската федерация пробва да използва своите ресурси, своето влияние, различни свои играчи на място, за да влияе. Дори чрез заплахи, чрез влияние върху различни политически партии. Русия продължава да го прави. Ние сме осведомени по този въпрос.
Какво знаете за тези партии, които Русия финансира и поддържа в България?
Михайло Подоляк: По-добре да говорите за това кой финансира български партии с нашето разузнаване. Мисля, че в настоящия момент службата за сигурност и службата за разузнаване разполага с обем от данни за влиянието на Русия чрез различни политически партии в различни страни. Ние наблюдаваме широки агентурни мрежи на Русия, които работят чрез организации, като например „Россотрудничество“. Наблюдаваме културни проекти, които Русия финансира. Имам предвид фиктивни културни проекти, за да влияят на политиката в тези държави и да участват в дискредитация, ако правителствата заемат проукраинска позиция.
Ако целта на Русия в Украйна е вашата територия и ликвидиране на държавността ви, какво иска от нас?
Михайло Подоляк: Ако погледнем върху това малко по-широко, днес имаме преструктуриране на европейското пространство като цяло. И ние и вие сме в това число. Вие ставате по-ценни, отколкото изглеждаше вчера. Трябва да се отървем от всякакво влияние на Руската федерация. Между другото Русия активно оказваше натиск върху един от оръжейните български предприемачи, господин Гебрев. Помните ли складовете, които бяха взривени от Руската федерация. Русия иска да има възможност да ви контролира, а тя може да контролира по три начина - първо ако сте бедни. Ние, вие, всяка една страна, като не сте технологично развити и модерни и по този начин зависите от евтин руски газ, това е ключов начин на влияние в Русия. Вторият начин - като създава мрежа от проруски партии. И трета компонента - задължително да ви скара със съседите. Това е ключов елемент на Руската външна политика на европейския континент.
Говорите за Северна Македония?
Михайло Подоляк: Безусловно. Всичко, което се отнася за Балканите като цяло, Русия винаги използва практики „разделяй и владей“. Тоест на някой обещава едно, на другия – друго. Плетене на интриги. Трябва постепенно да забравим Русия, трябва да си давате сметка, че това влияние пречи да се развивате, да имате по-висок стандарт на живот. Трябва да си давате сметка дали това влияние ви дава възможност да бъдете интегрирани в тази съвсем друга технологична структура, към която се отнася Европа. Най-важното - трябва да забравите за Русия. Това вече ви го казах три пъти, но ето пак - трябва да забравите за Русия. Русия - това е конфликт. Винаги означава проблем. Не искате да имате проблем - забравете Русия. Ако след разпадането на СССР Украйна беше отделила своята икономика от тази на Русия, то днес Украйна щеше да е друга. Защото там, където е Русия, това винаги е проблем. Между другото България не е спирала да е под контрола на Руския още от съветските времена.
Украинците впечатлиха света с готовността си да се бият за родината в началото на войната. Но колко трудно е да убеждавате украинските мъже днес да се включат в армията и да воюват?
Михайло Подоляк: Това е сложен въпрос и би бил сложен за всяка една държава. Колко можеш да мотивираш хората да продължават да воюват при положение, че войната продължава вече две години? Да, мобилизацията е трудна, мотивацията е трудна, но ние нямаме избор. И всяка една държава нямаше да има избор, ако на територията ѝ е влязла друга страна с намерението да я унищожи, да убива колкото може повече цивилно население, което не е съгласно с концепцията на руския мир. Завладява още и още територии и просто ние нямаме избор. Затова трябва държавните институции да комуникират с обществото, да им обяснят, че колкото и да е тежко, ако територията бъде окупирана, шансът да бъдат живи и да оцелеят хората с украинско самосъзнание не съществува. Ние защитаваме не просто територия, ние защитаваме право на живот. Това е съвсем друга мотивация. И ние бихме искали нашите партньори, в това число и България, да бъдат наясно, че тази война не е започната от нас, че това не е някаква абстрактна война. Те дойдоха в нашия дом, те ни убиват и ние не просто воюваме, ние защитаваме своя дом. Тук няма място за преговори. Ние искаме убийците да напуснат този дом. Затова ни е нужда подкрепа.
