В над 60 страни тази година се провеждат ключови избори. Според експерти това създава условия да се случи „перфектната буря“, включваща стратегически операции за злонамерено влияние и дезинформация.

Северна Македония, където изборите приключиха с убедителна победа за проруска националистическа партия и с президент, издигнат от същата формация, преди 8 години се прочу с машината си за фалшиви новини. Тази недобре позната до този момент индустрия имаше за цел да повлияе на резултатите от американските избори през 2016 г., спечелени от Доналд Тръмп.

8 години по-късно създаването на фалшиво съдържание се е превърнало в още по-печеливш бизнес, по-усъвършенстван и ожесточен. Базираната в Северна Македония фондация „Метаморфоза“ и нейната услуга за проверка на факти „Истиномер“ станаха мишена на мащабна дезинформационна кампания, съпроводена дори със заплахи за убийство срещу техни служители.

Страната, в която право на глас имат близо 1 милиард избиратели – Индия, също беше пометена от неистини. В момента тя е в средата на продължаващите месеци премиерски избори. В южния щат Телангана един кратък манипулиран клип стана популярен в социалните медии. Той показва лидера на управляващата партия, който призовава избирателите да гласуват за опозиционна формация.

В Деня на Европа: Старт на кампанията за евроизборите - какви са тревогите?

На изборите през януари Тайван също беше изправен пред порой от дезинформация и кибератаки. Източникът – Китай. Появи се фалшиво видео, което внушава, че новоизбраният президент е имал три любовници. А в центъра на кампанията попадна електронна книга от 300 страници, озаглавена „Тайната история на Цай Ингвен“, с неверни твърдения за президента на островната държава.

След по-малко от месец е друг ключов вот – този за Европарламент, за който също се подготвят подобни манипулации.

„Дезинформацията е нещо, за което предупреждавахме от дълго време. Всъщност това не е само заплаха, но и възможност, както видяхме по отношение на намесата на тези, които не искат този парламент да съществува, от тези, които не искат Европейският съюз да успее“, казва председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

 

Преди дни Белгия съобщи, че разследва предполагаема руска намеса в предизборната кампания за евроизборите.

„Според нашата разузнавателна служба целите на Москва са много ясни – да се помогне за избирането на проруски кандидати за Европейския парламент и да се засилят определени проруски наративи в тази институция. Отслабената европейска подкрепа за Украйна се отразява на бойното поле и това е истинската цел. Имаме нужда от повече инструменти за борба с руската пропаганда и дезинформация. Ние сме в нова реалност и трябва да се адаптираме към нея“, посочва белгийският премиер Александер де Кро.

Истина ли е, че... дезинформацията „се изпира“?

В центъра на изборите се очаква да бъде т.нар. „Машина“ – механизъм за разпространение на псевдоновинарско съдържание, което изглежда като истинско.

„Като разполагаш с една медия, която може да предостави нещо, което хората си мислят, че са новини, ти може да влияеш по много начини. Може да усилиш някоя тема, която да е неприятна за противника ти и да я представиш тенденциозно. Например, тази седмица говорим много за задръстванията. Представи си отвсякъде да валят снимки и статии колко е задръстена София, хората да се ядосат. Такъв тип съдържание. Има мобилизация на партийните ядра и едновременно има една кампания, която да откаже хората и периферията, които не искат да гласуват, от самото гласуване“, обяснява Никола Тулечки , основател на сдружение „Данни за добро“.

Истина ли е, че…: В големите групи в социалните мрежи прониква пропагадно съдържание?

Сериозна дезинформационна вълна вече започва да се надига и в Съединените щати половин година преди ключовите избори там. Според доклад на Центъра за анализ на заплахите на Microsoft, публикуван преди дни, кампаниите за чуждестранно влияние се движат с „по-бавно темпо“, отколкото през 2016 г. и 2020 г., но Русия, Китай и Иран вече са активизирани, предупреждават анализаторите. И това изисква повишено внимание.

„За мен първото нещо, което трябва да осъзнае всеки, е, че той е много податлив на такъв тип съдържание и не си дава сметка до каква степен е податлив. Как работи това? Ами, през емоциите. Ние си мислим, че решенията, които взимаме и гласа, който пускаме, го пускаме с разума и съзнанието, но много често го пускаме със сърцето и душата. И това минава през емоциите. И тези хора го знаят и дезинформационното и манипулативното съдържание винаги е базирано на някаква емоция“, допълва Тулечки.

Експертите съветват още да не ставаме част от „играта“ на авторите на манипулативното и фалшиво съдържание, като не го разпространяваме в социалните мрежи.

Продължи да четеш