Във времена на спадащо доверие в институциите, във времена на битка за истината, която вече става все по-трудно достижима ценност – среща с един от най-известните интелектуалци на нашето време.
Tимъти Дейвид Снайдър е роден през 1969 г. Той е сред най-известните световни историци, професор в Йейлския университет в Ню Хейвън. Изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста. Автор на книгите "Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин", "За тиранията" и "Пътят към несвободата". Тези книги са преведени на 33 езика и са продадени в милиони екземпляри в целия свят. Новата книга на проф. Снайдър, в съавторство с покойния историк Тони Джъд, "Да мислиш 20 век" вече е преведена на български език.
Професоре, добре дошли. С интерес прочетох "Пътят към несвободата". Направи ми впечатление вашата теза, че в културна война е от особено значение новините да се превърнат в забавление. Целта е от нищо да не прозират фактите. Така се появиха фалшивите новини. Но имат ли те шаблони?
Tимъти Снайдър: Вижте, демокрацията е трудна, от древните гърци, от Аристотел насам. Има опасност, че ако се стараем да има демокрация, единственият резултат ще е олигарсите да създадат привлекателна пропаганда. Имаме 2000 години опит с това хора да измислят интересни истории, които да отвличат вниманието на околните от собствените им действия. През XXI век обаче има нещо ново, а именно цифровите технологии, което ни позволява да проверим какво допада на хората и, когато го установим, да им го втълпяваме, дори и да не е истина. Сега имаме технологиите да направим връзка между това, което искаме хората да мислят и да им отправим подходящото послание. Фалшивите новини са много старо явление, но в технологичен аспект са новост.
Каква е основната цел на днешната информационна война? Ако не можеш да ги убедиш, объркай ги?
Tимъти Снайдър: Интересното и потискащото е, че няма цел. Политиките и демократичното общество са свързани с това да се поучим от миналото, да взимаме решения в настоящето и следователно да решаваме проблеми, които може да се появят в бъдеще. Потискащото около днешната дезинформация е, че се прави за нищо. Не да те убеди да направиш нещо, а да те убеди да не правиш нищо. Не става дума да вярваш в определени неща, а да не вярваш в нищо. Ако не вярваш в нищо, се осакатяваш като гражданин и подпомагаш осакатяването на собственото ти общество. Всъщност крайната изгода е, че гражданите отвръщаме поглед от това кой има власт, от всичките пари в офшорните сметки, за да забравим за бъдещето. Това е един цял цикъл – ние зяпаме в екраните, без да се замисляме за света около нас.
Но не смятате ли, че концепцията, че колкото повече фалшиви новини, толкова по-малко фалшиви новини означава, че хората са започнали да ги различават?
Tимъти Снайдър: Надявам се и е много важно да играем в защита, да изобличаваме политици, живеещи предимно в света на фантастиката, което е вярно за американския президент, например, а и за руския президент. Много е важно да държим социалните платформи в интернет отговорни, а не да им позволяваме да поддържат безсмислени аргументи като "Ние трябва да имаме право да казваме каквото си искаме, пък хората да проверяват". За мен най-важно е не да се борим с фалшивите новини, а да генерираме истински новини. Фактите са ценен ресурс, подобно на чистата вода. Изисква се много труд да се достигне до факт и ако ни е грижа за демокрацията, за човешките права, за осигуряване на смислено бъдеще, трябва да създаваме политики, които генерират факти.
Колко единна е разединена Европа в момента или колко разединена е обединена Европа?
Tимъти Снайдър: Има тенденция всеки да поглежда Европа и да твърди, че ще се срине всеки момент. Руснаците го казват, защото искат Европа да се разбие. Американците го правят, защото не вярват този дълъг експеримент в социалната държава да оцелее, а европейците го правят, защото са самокритични, което е хубаво нещо. Не мисля, че Европа ще се разпадне. Смятам, че Европа е стигнала етап в своята история, в който хората трябва да спрат да говорят как ЕС е предотвратил лоши неща като война и да започнат да говорят как ЕС може да се справи с проблемите на XXI век, като монопол, укриване на данъци, цифрова поверителност, цифрова политика и глобално затопляне.
Смятате ли, че след Брекзит умира идеята, че съществено важни въпроси следва да се решават с референдум? Ако има резултат 50 на 50, разделящ една нация, се постига разделение, вместо решение?
Tимъти Снайдър: Преди всичко, повтарям го от три години и пак ще го кажа, не мисля, че Брекзит ще се случи, така че не вярвам да има "след Брекзит". Но съм съгласен с Вас - подобен референдум създава само хаос. Представяме си референдуми като в Швейцария или на някои места в Щатите, където са редовни, планирани, с правила, където не можеш да се намесиш чрез интернет или с мръсни пари. Но референдум като този за Брекзит създава изключение в парламентарната демокрация и виждаме резултата. Демокрацията за дълги години излиза извън релсите, защото демократичните институции после трябва да се опитат да поправят случилото се. Дори не казвам дали Брекзит е нещо добро или лошо, казвам, че референдумът създава политическо изкуствено положение, с което всички се опитват да се справят, съответно през това време нищо друго да не може да се прави. Съгласен съм и с другото - представете си една сутрин най-добрият ви приятел се събуди и иска да се самоубие, това не означава, че трябва задължително да го направи, нали? Това са референдумите, особено по такива сериозни въпроси. Те са отражение на даден момент, но това отражение на един момент не е начинът да решиш как да изживееш целия си живот или, още повече, животът на децата и внуците ти.
Какво ще покажат Европейските избори?
Tимъти Снайдър: Вижте, не съм политолог, че да правя прогнози. Интересното при тези Европейски избори, е, че най-мобилизирани са хората, които не харесват Европа. А големият проблем, е, че хората, които приемат Европейския съюз и всички добри неща около него за даденост - например свободното движение на хора - те не гласуват. И моето мнение е като на останалите, че десните популисти ще се справят малко по-добре. За съжаление европейската интеграция е зациклила на нивото на Европейския парламент. Малцина я приемат достатъчно сериозно, а тези, които я взимат наистина насериозно, често имат разрушителни подбуди. Създадохме си проблеми, вярвайки, че технологията винаги е просветителна и прогресивна. Това създаде политиците на вечността, които наричаме "популисти". Те нямат идеи за бъдещето. Те използват технологиите, за да разпространяват емоции и да ни държат в един въображаем свят. Мисля, че има начин да се измъкнем от това.
