Пусти бетонни конструкции, дупки, вместо прозорци, и овехтели от времето фасади - така изглеждат някои от мечтаните домове на софиянци. Паметниците на безумието символизират различни фази на строителния бум, в които потъват спестяванията и кредитите на стотици хора, инвестирали „на зелено“ в неслучили се домове. Възможен ли е такъв сценарий и в наши дни?
През април 2023-та човек сигнализира за забавяне в приемането на сграда, в която е купил апартамент - в столичния квартал „Сухата Река“. Причината според него е спор за пари - строителят е поискал сума от инвеститора на сградата, за да завърши обекта. Според инвеститора това е извън споразумението им и отказва да плати. Два пъти приемателната комисия на ДНСК отказва да приеме заключителния акт 16, с който блокът да стане обитаем.
„Тези документи се бавят с месеци вече. Не е редно, защото ние – собствениците, дефакто сме си заплатили, сключили сме нотариални актове и това забавяне води до наши материални загуби. Има хора, които живеят под наем, други - кредити изплащат. Ето това е! Вярно – качеството е отлично. Ние сме започнали с ремонта и се чудим дали да го продължаваме, дали да го стопираме, защото като няма акт 16 ние не може да се настаним. Това ни довежда тука до състояния на истерия“, обяснява Георги Дурков, собственик на ново жилище.
Жилище тук е купила и Мирослава Пеева. „Сроковете бяха ориентировъчни, акт 16 трябваше да има през лятото на 2022-ра. И се получи малко „ти ми дължиш, аз ти дължа“, това нас не обаче ни касае. Но в крайна сметка се оказа, че много пряко ни засяга“, коментира и тя.
Семейство Стоянови също са купувачи апартамент „на зелено“ тук – имат предварителен договор от 2019 г. за два апартамента с обща площ 300 квадрата на цена от 910 евро на квадрат. Оплакват се от инвеститора на сградата.
„През 2022-ра ни се обажда и ни каза, че цената трябва да бъде променена с почти 100% увеличение. Това е нереално. Изпадаме в несъстоятелност, ако му платим това, което иска. Гаражът ми е продаден на 14 000 евро на предварителен договор, а той иска 35 000 евро към днешна дата. Ако не му дадем съответно парите, той няма да ни прехвърли собствеността. И в това дело, с което ние в момента сме завели, сме възбранили въпросните апартаменти, защото имаме опасения, че той ще ги прехвърли на друго лице или ще ги продаде наново“, обяснява Станимир Стоянов, купувач на ново жилище.
Инвеститорът отговаря, че цените на имотите са скочили почти двойно от 2019-та насам. Поскъпването довело и до спор между инвеститор и строител - за пари.
„Г-н Страмински не ми е заплатил извършените услуги към него. Един търговски спор имаме, който е породен от факта, че материалите се покачиха и се увеличиха разходите за изграждането на обекта“, твърди Антон Милчев, управител на строителната фирма на сградата.
Строителят иска от инвеститора 720 000 лв. Инвеститорът пък отвръща, че не дължи нищо. И добавя, че строителят „го изнудва за пари“, като не изпълнява елементи от строежа по проект, с което бави приемането на сградата.
„Аз мога да го квалифицирам като изнудване“, твърди от своя страна Вячислав Страмински, управител на фирмата-инвеститор на сградата.
Ставински ни показва тази противопожарна клапа в подземните гаражи на сградата. Твърди, че строителят не я е монтирал според изискванията и според проекта на сградата. Това е установила и пожарната няколко дни преди да дойде приемателната комисия на държавния строителен контрол. За да предотврати пожар тя трябва да бъде няколко метра по-напред.
„Тя трябва да бъде на това място. Дадени са съответните указание. Тя трябва да бъде преместена. Имах един телефонен разговор с г-н Милчев, в който той ми отказа да бъде извършено това. По задължение той трябва да го изпълни, защото той е строител тука на 100%, т.е. фирмата му“, обяснява Вячислав Страмински.
След обаждане по телефона строителят казва на инвеститора, че ще премести клапата, само ако получи поисканите няколко стотин хиляди лева. С цел да отстрани проблема, за да бъде приета сградата, инвеститорът наема друга фирма за ремонта.
„И по време на монтаж ми се обаждат майсторите, че г-н Милчев извикал полиция, която дошла тука и той твърдял, че имало неоторизиран достъп“, отбелязва още Вячислав Страмински.
Така на две поредни комисии - през март и април, строителят се противопоставя на приемането на сградата. Първо – с искане новата клапа да бъде призната от проектанта му. Второ – отказва да носи гаранция за строежа. И трето – с декларация Милчев иска да оттегли подписа си и от акт 15 на сградата. И отново хората не успяват да се нанесат.
Строителят отговаря на обвиненията на инвеститора.
„Няма как той да прави намеса по инсталации, изградени от мен. Вие първо сте подписал акт 15, но на един късен етап - три месеца по-късно. Казвате, оттеглям подписа си от акт 15. Защо? Защото бяха нарушени споразуменията ми с него за изплащане на дължимите суми до 6 март. Това го направих, като ход, който надявах да го провокира, да си плати вече задълженията, които твърде много време е задържал към мен“, категоричен е Антон Милчев.
bTV иска подробна информация за забавянето в приемането на сградата от Дирекцията за национален строителен контрол. Оттам пишат, че на 2 май - същата дата, когато е изпратено запитването, сградата е одобрена за акт 16 с издадено разрешение за ползване. Това е станало със съгласие, постигнато на 11 април между инвеститора и строителя. Последният обяснява промяната в решението си.
„Последните забележки на комисията, които бяха повдигнати на второто заседание, бяха отстранени от мен, не от него“, твърди Антон Милчев. За да получи исканите над 700 000 лева, той е поставил под запор сметките на инвеститора Страмински, а последният ще оспорва пред съд. Със запорното съобщение обаче се забранява и на 13 от купувачите да преведат доплащания за жилищата си към фирмата на инвеститора.
„Ако не бъде решен въпросът, ще ми се наложи да заведа съдебни дела срещу всеки един от тях“, обяснява Вячислав Страмински.
Така залог в споровете на инвеститор и строител продължават да бъдат собствениците на жилища. Въпреки, че в случая, за тяхно щастие, сградата е приета, рискове от подобни конфликти, забавяния и запори на пазара за имоти има, твърдят икономически анализатори. Те се появяват при финансови кризи и висока инфлация - като днешната.
„Големият урок беше 2008-2009 г., когато се сучи световната финансова криза и тогава строителният бранш пострада много. Оттогава все още има недовършени сгради, които стоят като паметници на безумието“, обяснява кредитният експерт Тихомир Тошев.
Според него поскъпването на строителните материали с между 20% и 100% през 2021-2022 г. изненада бранша. „Инвеститорите обаче не са склонни да платят повече и това доведе до голям проблем. Част от инвеститорите извикаха купувачите си - крайните купувачи, физическите лица на имоти, и им увеличиха цената над договорената в началото“, обясни той.
Тошев съветва всички да внимават за клаузите в договорите при покупка на жилища „на зелено“. Някои от тях могат да позволят поскъпване на имота в процеса на строителство. Или иначе казано, купувачите трябва да си отварят „очите на четири“.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
