2020 г. след четири години тайно разследване, над 1000 полицаи атакуват селата около планината Неброди в Сицилия. Задържани са над 100 души. Сред тях хора с прякори като „Русия“ и „Вито Корлеоне“, по романа на Марио Пузо – „Кръстникът“.
Сред арестуваните са високопоставени членове на сицилианската мафия, а Италия затаява дъх, за да чуе обвиненията. Те доказват, че мафията отдавна е насочила поглед към европейските пари, предназначени за развитието на региона.
Италия ще получи близо 200 милиарда евро по плана за възстановяване, но перфектната работа на прокурорите в случая доказва, че страната има способност да се бори ефективно с крадците на публични средства.
Сицилианските мафиоти, счетоводителите им и помощниците им от държавната администрация, общо 91 души, бяха осъдени през седмицата на общо 660 години затвор.
Всичко това се дължи основно на един човек.
Джузепе Анточи е директор на природен парк „Неброди“. Като такъв той затяга контрола по проверка на фирмите, кандидатстващи за европейски финансиране, което директно удря по схемите на мафията. Мерките на Анточи скоро влизат в националното законодателство.
През 2016 г. срещу него е организиран атентат. Превръщайки го в най-високопоставената мишена от властта от началото на 90-те.
Днес Джузепе Анточи живее под 24-часова полицейска охрана. Ексклузивно - човекът, който се изправи срещу сицилианската мафия.
- Преди години нарекохте Вашият регион „Земята на мъртвите души“. Защо?
- Това го написа един съдия в документите за предварителен арест на 94 души и конфискацията на 154 земеделски стопанства. Той цитира Гогол, за да поясни до каква степен тази прекрасна земя, най-красивата на света, населена в огромната си част от земеделци – нормални честни хора – беше измъчвана и хората бяха тормозени от няколко мафиотски фамилии, които тогава бяха арестувани.
- Колко клана оперираха във Вашия регион по времето, когато разбрахте, че нещо не е наред?
- Това е тема, която не се отнася само за парка „Неброди“ или само за нашия регион, тя съществува от години. По този начин мафията си осигуряваше от години европейски фондове за земеделието за най-силните мафиотски фамилии в Сицилия, Санта Паола Ерколано. Също и Гаетано Риина, брат на Тото Риина, ползваше европейски фондове за земеделието чрез фалшиви договори за наем, пишейки в тях имената на хора, починали преди 20 години или вписвайки дори части от пистата на летище Пунта Райв в Палермо или летището на базата на НАТО в Нишеми, които се оказваха селскостопански земи, вписани вън фирмената документация на мафиотите.
Това не е само тема в Сицилия, в Калабрия също видяхме подобни неща. В други региони, след появяването на „протокола за законност“ бяха заведени много дела, тези дни дори в регион Абруцо. Нещо повече, това не е само италианска тема. Европейската комисия казва в един свой документ по този повод: Ние не можем да ви наложим някаква норма, но ние знаем, че има мафиотска инфилтрация в ползването на еврофондове и в други държави - Испания, Словакия и прочее. Затова ви приканваме да спазвате „Протокола Анточи“, който е красноречив инструмент за борба с мафията. Вижте, главният герой в тази история не е Анточи, а мълчанието.
Да, мълчанието през всичките тези дълги години, когато всички знаеха, но никой не искаше да говори. Това мълчание има други двама братя - страхът, който аз добре познавам. Аз всеки ден живея с него. А също и толерирането на подобни действия. Тези парцели земя, в които бяха вписвани мъртви души, са били разпределяни от хората с бели якички, чиновниците, които раздаваха фондове, а ние трябваше да вземем решение да не мълчим. Защото в света на мълчанието има винаги някой, който се превръща в мишена.
Ясно е, че те бяха решили да ме спрат.
- Каква е била схемата и за какви суми става въпрос?
- Те си служеха с един държавен закон за търговете. Според него за суми над 100 000 евро е необходимо удостоверение от комисията по Антимафия. То се издава от общините по заповед на силите на реда. Под този праг беше нужна само декларация, която подписваш сам. Така те декларираха, че са изрядни пред комисията Антимафия и никой не ги контролираше. Тази декларация отиваше при органа, който отпуска евро субсидиите и те получаваха съответните суми директно в личните си сметки. Тук не говорим за милиони евро. Говорим за милиарди евро. Само в предишния програмен период в Сицилия този оборот се равнява на 5,3 милиарда евро.
Както в Сицилия, така и в Калабрия, Пулия и Абруцо и други, това беше основният източник на печалби. Някои от разпитваните казваха – „Ама разбира се, защо трябва да изнудваме някой предприемач с риск да бъдем съдени, след като получавахме европейски пари по личните си сметки без никакъв риск“.
Така, че това е темата на темите - мълчанието.
- Вие пресичате тяхната схема с няколко стъпки, които след това се превръщат в национално законодателство. Кръщават закона на ваше име. Какво направихте?
- Щом разбрахме, че има праг от 100 000 евро, ние взехме този регламент и чрез един протокол, просто свалихме прага до 0. Ясно е, че след като вече не можеха да ползват това раздаване на земеделски земи, това удостоверение от комисията „Антимафия“ вече не им вършеше работа и те повече не можеха да кандидатстват за европейски пари.
При първите следствия, разбрахме, че се касае за 83% от разглежданите терени, разбхраме, че съществува една по-голяма схема и се касае за милиони евро. Научихме толкова много неща, че аз казах – „Не е достатъчен само един протокол за законност“. Имаме нужда от един национален закон, защото не става дума само за Сицилия.
Създадохме един инструмент, който след това беше приет от всички началници на полицията в Сицилия. Инструмент, който през 2017 г. беше гласуван в парламента и се превърна в един от трите стълба в новия кодекс „Антимафия“, след което Европейската комисия ни каза – „Следвайте този пример“. Днес е лесно да се говори, защото вече разкрихме всичко, има вече присъди, но тогава си казах – „Не е нормално в една страна, която се бори срещу престъпността, да допуска мафията да бъде финансирана от европейски фондове“. Ние - полицията, прокуратурата, парламента направихме нещо, което спря тази престъпна дейност. Те искаха да ни спрат, в такива случаи мафията удря, когато пипнеш нейните пари. А ние ги пипнахме.
- Не се ли опитаха да Ви подкупят, господин Анточи?
- Не. Защото след първите заплахи, които ми отправиха, те разбраха, че няма да се огъна. Те мислеха, че аз ще потърся помощ отнякъде, но аз съобщих за техните заплахи публично и продължих да вървя напред. В засечените телефонни разговори между тях, те казват: „С това ченге ние няма да можем да се разберем“. Когато те разбраха това, използваха последната възможност...
Аз никога няма да бъда същия човек след 17 май 2016 г. Нито аз, нито момчетата от моята охрана, полицаите, нито нашите семейства. Може би и Италия няма да бъде същата, ако беше се събудила след едно ново убийство на мафията. Аз няма да бъда същия, защото не мога да изтрия този спомен от съзнанието си. Той често се връща в моите сънища, в моите тревоги. Това е история, която те белязва за цял живот.
- Зад лявото Ви рамо виждам грамота на името на Паоло Борселино. Той загина в атентат през 1992 година. Опитът да убият Вас през 2016 г. е най-големият именно след това убийство. Разкажете ни за деня на атентата срещу Вас? Какво се случи?
- Аз отивах на едно събитие, където трябваше да се срещна с младежи, на които да занеса една добра новина, че в парка ще бъде ремонтирана сграда и финансирането е осигурено. След това отидохме на вечеря с кмета. Тогава началникът на полицията му каза: „Не оставяй Анточи сам. Особено когато ходи на опасни места“. А това място беше опасно, защото там живееха бивши затворници. Прекарахме една приятна вечер.
Аз си тръгнах преди охраната, а тя беше необходима, защото вече ме бяха заплашвали. Когато тръгнахме, кметът каза на полицейския началник: „Смятам, че ще се случи нещо неприятно“. Той беше видял някакви хора, които обикалят наоколо. Полицейският началник го изпрати и му каза като си отиде вкъщи - да прати SMS, че се е прибрал. Но той се грижеше основно за мен. Той ми каза – „Не бих искал мишената да си ти“. Тогава се качи в колата зад мен заедно с другите полицаи и тръгнахме.
Втората кола ни настигна на един завой, където ние бяхме спрени от паднали скали на пътя. Аз бях заспал на задната седалка, защото беше късно. Колата спря и чух много силен шум. Това бяха изтрелите на атентаторите, които искаха да спукат лявата задна гума на бронираната ми кола. След което си бяха приготвили коктейли „Моллотов“, с които да подпалят колата, за да ме принудят да изляза. Искаха да ни застрелят или да ни оставят да изгорим. В това време пристигна втората кола - с полицейския началник и започна престрелка. Когато моите охранители чуха виковете „Полиция, полиция!“, разбраха, че е дошло подкрепление, слязоха от колата и също започнаха да стрелят. Тогава атентаторите побягнаха. Това са неща, които не се забравят никога. Когато моята охрана ми каза – „Бързо, да бягаме с другата кола“, аз бях толкова уплашен, че помислих, че в нея също има атентатори и не исках да сляза. Именно тази отворена врата на колата, няма да я забравя никога.
- След всичко това.... Когато решихте да се изправихте срещу мафията, давахте ли си сметка, че вероятно до края на живота си - Вие и семейството Ви ще бъдете под заплаха и ще живеете с охрана?
- Аз съм наясно с това какво значи да умреш. Може човек да умре, убит от мафията, както щеше да се случи на мен и моята охрана. Човек умира веднъж, правят му възпоменания, паметни плочи, това е правилно. Има обаче и друг начин да умреш. Ако си от мафията - да станеш сутрин, да отидеш в банята да се избръснеш, да се почувстваш омърсен. Да знаеш, че трябва да отидеш в другата стая и да видиш двете си дъщери и да им кажеш, че трябва да живеят по правилата и морала. Тогава огледалото не само те кара да се чувстваш омърсен, но и да умираш всеки ден. Затова аз реших, че това което има стойност в живота, е достойнството. Човек е длъжен да бъде гражданин и преди всичко да бъде добър баща. Ето аз се опитах да бъда добър баща. Може би е по-добре човек да рискува да умре, но да умре само веднъж.
- Обърнете се към българите и българските си колеги - полицаи, прокурори... И на всички онези, които се борят срещу мафията. Какво бихте им казали?
- Не трябва никога да сваляте гарда. Никога не трябва да мислите, че има територии, свободни от мафията. Разследването за парка „Неброди“ и други подобни разследвания в Сицилия и на други места, показаха, че мафията си казва „Да отидем другаде, където няма да ни пречат“. Няма територии, свободни от мафия, а напротив - дори в най-девствените кътчета, тя се впива и започва да действа. Това не е тема, която засяга само Италия. Тя засяга много страни, много общества, много култури. Културата на законността няма граници. Тя не се отнася само до Италия, до Сицилия, до България. Тази култура засяга народите. Тя е едно семе, което не само трябва да бъде посадено, но и поливано. Да поливаш законността, означава да говориш за нея, да я предадеш на младите. Аз ги срещам всяка година в цяла Италия - в училищата, университетите. Те са нашето настояще.
