„Спасените“: Впечатляващите истории за силата на човешкия дух

В поредицата „Спасените“ Кристина Газиева разказва най-впечатляващите истории за силата на човешкия дух. Ще си припомним три от тях, които излъчихме през изминалата година.

Годината е 1988. Екип от амбициозни учени, начело с професор Илия Ватев, са в търсене на своето откритие. И са готови да проправят път на нещо велико – да създадат първото българско „бебе в епруветка“.  А една жена на име Таня

Златинова да сбъдне мечтата си – да стане майка. 33 години по-късно първото българско инвитро бебе е красива млада жена, която живее в САЩ.

„Още от ранна възраст зная. Не се чувствам различна, но малко специална може би“, казва Илияна Тирилова.

Тя е плод на смелостта на майка ѝ Таня, която дори за миг не се обезверила, когато след неуспешна бременност ѝ казали, че трудно ще има деца. Когато чула, че експерти в София провеждат „експеримент“ за създаването на „бебе в епруветка“, Таня веднага поискала да участва.

Това е началото на един от най-големите успехи в медицината у нас, зад който стоят години денонощен труд.

Експериментите и проучванията на проф. Ватев започват още в студентските му години. Плодът от денонощния труд се ражда на 3 януари 1988 г., в 4:11 ч. следобед.

„Беше много радостно всичко това. Мога да ви кажа, че има нещо велико, когато ви подадат бебето, а вие знаете, че сте го държали в една капка. То си стиска с ръцете, реве, жив човек. И някаква особена тръпка минава през цялото тяло“, спомня си професорът.

И макар да са на хиляди километри от България, Илияна и майка ѝ Таня пазят обичта и благодарността си към проф. Ватев.

Експериментът от преди 33 години даде началото на инвитро метода у нас, за да дарява надежда на онези жени, които мечтаят да бъдат майки.

Всъщност поводът да направим интервюто с Илияна беше, че тя, първото българско инвитро бебе, очакваше своето бебе да се появи на бял свят. Беше бременна в петия месец. Юли тя роди своя син Лиам, заченат естествено.

История, която също решихме да припомним, е за рускинята Маргарита Грачева, която се превърна в символ на борбата срещу домашното насилие. Тя преживява истински ужас, но успява да намери спасение в децата, във всички хора, които я обичат и да продължи напред.

11 декември 2017 г. Датата, която цяла Русия запомни. Запомни и името на една жена – Маргарита. Ужасът, който я сполетява, разтърсва цялата страна. А тя никога повече няма да бъде същата.

Маргарита Грачева се превръща в символ на борбата срещу домашното насилие, защото пада жертва на желанието си за свобода.

„Бях женена за съпруга си вече 5 години, родиха ни се две прекрасни деца. Но дойде момент, в който нещата не вървяха, поисках развод. В отговор на това той ме заведе в гората и отсече ръцете ми с брадва“, разказва младата жена.

На злополучния 11 декември Маргарита тръгва за работа, а Дмитрий ѝ предлага да я закара с колата. Но вместо на работа я води в гората. Всичко е предварително планирано – взел е брадва и въжета. Връзва я, отсича ръцете й, а после нанася удари по краката ѝ.

„Умолявах го да спре, казвах му, че ще се съберем отново, че всичко ще е наред, че няма повече да подавам жалби в полицията. Просто всеки човек в моята ситуация би търсил начин да се спаси“, спомня си жената. 

След като Дмитрий изпълва плана си, кара Маргарита до болницата, а той самият се предава. По-късно в съда той казва, че осъзнава какво е извършил, но не могъл приеме факта, че семейството му се разпада.

След като Маргарита е настанена в болница, полиция и лекари се втурват към местопрестъплението, за да търсят частите от ръцете ѝ. Успавят да спасят само едната.

„Имах осем счупвания на другата ми длан. Беше на три парчета и се наложи да ми присаждат вени, за да могат да я възстановят. В момента ръката ми е около 10-15% функционална, имаше след това много дълга рехабилитация, но няма как да бъде възстановена изцяло“, обяснява Маргарита.

Другата не успяват да спасят. Но хора от целия свят събират близо 50 хил. евро, за да подарят на младата жена бионична протеза. Така се появява и името ѝ в социалните мрежи „мама-трансформър“.

Между съдебните дела, дългите рехабилитации, грижата за двете ѝ деца, Маргарита отново намира своя път към щастието. През 2020 г. тя сключва брак с най-голямата ѝ опора – Максим. А в края на август тази година Маргарита става майка за трети път. Загърбила е болката и горчивината. Смирена е. И по-силна.

На финала Маргарита ни казва, че ще продължи да се бори срещу домашното насилие. Ще настоява за по-справедливи наказания. Защото никоя жена не заслужава да повтори нейната история.

Само преди броени дни стана ясно, че Европейският съд по правата на човека е осъдил Русия да изплати обезщетение на Маргарита от 370 000 хиляди евро заради допуснатото домашно насилие, защото Маргарита преди инцидента неколкоркатно е сигналзирала полицията за това, че има агресия, но не са ѝ обърнали внимание.

И третата история, която ще припомним, е за безграничната сила на човешкия дух. Зайон Кларк е професионален състезател по борба в САЩ.

Той е различен. Но не защото е роден така. А защото не поставя граници пред себе си.

Зайон Кларк е роден със Синдрома на каудалната регресия – долната част на гръбначния стълб остава неразвита. И така започва пътят му от нулата до върха.

Години наред сменя семейство след семейство, дом след дом.

„Живях в девет различни домове, преживях много тормоз, понякога гладувах, заключваха ме в стаята, имало е моменти, в които буквално нямах какво да облека. Това със сигурност не беше живот. Тренировките бяха моментите, в които можех да изразходвам цялата си енергия, гняв и тъга, които съм насъбирал в себе си“, разказва Зайон.

На 16 години той е осиновен. Казва ни, че любовта у дома е двигателят за успехите му.

„Когато се появи моята майка, тя ме прие такъв какъвто съм, направи ме част от семейството. Отвори дома и сърцето за мен. Накара ме да се чувствам сякаш наистина принадлежа там“, споделя младият мъж.

Поредният успех идва наскоро – Зайон става най-бързият човек в света, който тича на две ръце.

Целта на всички тези истории от поредицата „Спасените“ е да дават надежда, да дават вяра. Защото светът в крайна сметка не е само черен или само бял, той е низ от възходи и падения. Но винаги, когато се намираме на дъното, има една невидима стълбица, която може да бъде човек, да бъде вътрешната ти сила, да бъде лекар, който да ти помогне да се изправиш. И през 2022 г.  ни очакват още десетки толкова вдъхновяващи истории.