Година на очакванията, преминала през три политически избора в условията на пандемия. Човек би се попитал, какво още можеше да се случи? У нас ние знаем, че винаги е възможно да ни се случи и още нещо. Все пак да се надяваме, че вървим към календарен край, а дали ще се изпълнят обещанията за промяна предстои да видим.
Финалната развръзка в политически смисъл със сигурност тепърва ще преминава от оптимизма на дадените обещания към възможните решения. Предстои да разберем дали смяната на поколенията в политиката е възможна. Привидно, съотношението в четворната коалиция дава надежда в тази посока. Съвсем отделен е въпросът какво означава ново поколение и на каква обществена база стъпва то. Ще е пресилено да се каже, че е на базата на добра гражданска и политическа култура, защото у нас за 30 години почти нищо не се направи дори в образователен контекст, за да я има.
Промяната в мисленето и представите ни за демокрация дойде в резултат на индивидуалния опит. Членството ни в Европейския съюз изигра голяма роля в този смисъл. Хиляди българи със собствените си очи видяха как изглежда и се живее в един друг свят. Получиха образование и днес гледат на света като свой дом. Граждани сме на обединена Европа. За добро или лошо, много от тях потърсиха щастието си не у нас.
При трите политически избора те ясно показаха, че не са безразлични към случващото се у нас. Това отношение е огромен капитал, защото политическият им избор не стъпва на клиентелизъм и зависимости.
Годината си отива, но с нея нищо не свършва. Демокрацията и отстояването на граждански права и свободи е постоянен процес, а дните и календарът просто ги позиционират във времето.
В края на всяка година, каквато и да е била тя, винаги на преден план е надеждата. За по-добро и късмет. Малка подробност е, че само наивниците си мислят, че късметът идва сам. Не. Късметът идва, когато си работил много и упорито. Когато си поставяш ясни и реални цели. Не знам защо го наричат късмет? Това е удовлетворението, че си бил на прав път и си постигнал реален резултат. Важно е да не забравяме и това, че няма колективна промяна без индивидуални усилия в името на постигането на обща цел.
Някога Иван Хаджийски даде най-доброто определение за нация: „За да може една група от хора, живеещи на дадена територия, да се нарече нация, трябва да може да си поставя общи цели и да ги постига“.
Помествам този цитат в контекста на това, че случващото се у нас е изцяло наше дело. Няма нищо общо с националистическата теория на Иван Илин и криворазбран патриотизъм.
