Годината започна относително спокойно и с очаквания за два избора - парламентарен и президентски. Никой не подозираше, че влизаме в спирала от събития, които ще променят политическата сцена завинаги.
Изборите за Народно събрание се проведоха при слаб интерес, а ГЕРБ отново бяха първи. Но на сцената се появиха нови играчи, някои от тях на изненадващо високи позиции – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Мутри вън“ или т.н. партии на протеста.
Въпреки победата – никой не пожела да преговаря с ГЕРБ за кабинет.
Те върнаха мандата без да направят опит. Върна го и втората партия – “Има такъв народ“. И третата – БСП. Така през пролетта Стефан Янев стана служебен премиер за първи път.
За първи път от доста време Бойко Борисов напусна „Дондуков 1“. И се стигна до вот номер 2 - на 11 юли. На тези избори „Има такъв народ отнеха челното място на ГЕРБ.
Партията на Слави Трифонов опита с проектокабинет с премиер - Николай Васиев, бивш министър от „Тройната коалиция“. Обществено недоволство ги принуди да издигнат друга фигура. Първо се заговори за Петър Илиев, но той се сблъска челно с обвинението за плагиатство от труда на колежката си в катедра „Конституционноправни науки" доц. Наталия Киселова.
И когато всички очакваха мандата да вземе Илиев, той отиде при Пламен Николов. „Има такъв народ обаче не успяха да постигнат съгласие с парламентарно представените партии на протеста и изтеглиха заявката си за кабинет.
46-ото Народно събрание отново не успя да състави правителство, а Стефан Янев отново стана премиер. Служебният му кабинет претърпя някои промени. Например – Кирил Петков и Асен Василев се отказаха от временната власт. За да опитат да спечелят постоянната. По пътя се появи препятствие - гражданството на Кирил Петков. Конституционният съд установи, че двойно гражданство е налице, но правни последици нямаше.
Сблъскахме се и с феномен - как една партия – „Има такъв народ“, успя да стигне до първото място и да се сгромоляса в резултата за по-малко от половин година.
На 15 септември и 46-ото Народно събрание отиде в историята. И ако 45-ото успя да промени само изборния кодекс, така че да въведе изцяло машинния вот, то 46-ото постигна нещо друго – актуализация на бюджета. Така общо два закона за два парламента.
45-ият и 46-ият парламент обаче родиха още един феномен - комисията по ревизия на властта. Така стана ясно, че новата власт иска изчегъртване на порочни практики на миналото. Времето обаче не им стигна и комисията не успя да направи почти нищо.
В навечерието на следващите избори стигнахме до поредния скандал, наречен „Костинброд 2“. Допълнителни машини за гласуване се появиха в склад край летището. ГЕРБ се притесниха, че са възможни манипулации.
“Сиела-Норма“ обясниха, че устройствата са техни и за резервни части. На 14 ноември проведохме поредните парламентарни избори. И за трети път тази година различна партия се оказа победител. Този път – „Продължаваме промяната“.
Новите първи разместиха политическите пластове. Което доведе до трус и в останалите партии - ДПС се оказаха трети, а БСП - четвърти.
Корнелия Нинова се принуди да подаде оставка, но не в първите дни, както направиха лидерите на „Демократична България“. Конгресът на левицата е догодина, на 22 януари.
За една година в България се смениха 4 правителства - две редовни и две служебни. И трима министър-председатели. Кирил Петков и Асен Василев тръгнаха към изборите със заявка за мнозинство от поне 121 гласа. А съставиха коалиционен кабинет с над 130 гласа. С петима вицепремиери от четирите партии в коалицията - Корнелия Нинова, Калина Константинова, Асен Василев, Гроздан Караджов и Борислав Сандов.
И докато парламентарните избори бяха на често и с променлив резултат, президентските бяха веднъж, но - на два тура. Досегашният държавен глава Рмен Радев победи подкрепения от ГЕРБ-СДС Анастас Герджиков. Както и Лозан Панов, Луна Йорданова, Йоло Денев, Веселин Марешки.
Годината беше белязана от още един постоянен сблъсък. Между бившия премиер Борисов от една страна и вътрешния министър Бойко Рашков от друга. В тези спорове често беше замесван и президентът.
За българската политика тази година беше пълна с промени.
Никой не очакваше, че Ицо Хазарта ще стане депутат. Никой не очакваше, че след като пропусна два мандата и междувременно попадна под ударите на американския закон Магнитски, и Делян Пеевски отново ще поиска да е депутат.
Селфито с Пеевски в кулоарите струва поста на Владислав Панев от „Демократична България“. След като събра стотици негативни коментари в мрежите, той го изтри и си подаде оставката като заместник председател на групата. Никой не очакваше и че новият правосъден министър ще е толкова твърда с главния прокурор Иван Гешев, която в първия си работен ден му поиска оставката.
Никой не очакваше, че една партия може да влезе и изпадне от НС за една година – ИБГНИ, а друга да набере гласове и да влезе в парламента, основно борейки се с ваксините и зеления сертификат – „Възраждане“.
За двете седмици във властта кабинетът Петков:
- Наложи мораториум на цената на тока,
- Опита се да замрази цените на мобилните оператори,
- Назначи и уволни агенти на Държавна Сигурност от министерствата,
- Поспори за разполагането на още сили на НАТО в региона.
След тази бурна и непредсказуема политическа година никой не знае какво ни чака през 2022 г.
-
България 3 мин.Слави Трифонов: Оттеглям кандидатурата на Николай Василев за премиер -
България 2 мин.Скандалът „Илчовски“: Изслушват седем институции в Комисията по ревизия -
България 3 мин.Румен Радев става президент с гласовете на малко над 1,5 млн. българи (ОБЗОР) -
120 минути 8 мин.Кирил Петков: Мораториумът върху цената на тока може да падне преди март
-
България 3 мин.Слави Трифонов: Оттеглям кандидатурата на Николай Василев за премиер -
България 2 мин.Скандалът „Илчовски“: Изслушват седем институции в Комисията по ревизия -
България 3 мин.Румен Радев става президент с гласовете на малко над 1,5 млн. българи (ОБЗОР) -
120 минути 8 мин.Кирил Петков: Мораториумът върху цената на тока може да падне преди март
