Следва история, която имаше 95% вероятност да завърши тъжно, но бързата намеса на съдовите хирурзи промени края ѝ. Репортерът Кристина Газиев ни среща с възрастна жена от врачанското село Три Кладенци. Нейният път продължава и тя смело ще крачи напред заради спечелената битка на хората в бели престилки.
Здравословните проблеми на 66-годишната Тодорка Велчовска започнали преди три години.
„Получих исхемичен удар в мозъка, ходих във Враца, оправиха това нещо, но не можех да пазя равновесие. Все трябва да се държа за нещо, за да мога да ходя и кракът започва да отслабва. Остава на кожа и кост, но не боли“, разказва тя пред bTV.
В средата на септември тази година състоянието ѝ се влошава. Разчита единствено на медицинската помощ на личния лекар в селото.
„Както си лежах, от пръстите нагоре целият крак започна да изтръпва. Извиках лекаря, дойде. Каза, че е нерв. Взех лекарства, но кракът не се оправяше“, добавя тя.
Тодорка живее съвсем сама. Съпругът ѝ, с когото нямат деца, починал преди девет години. Затова разчита единствено на съседите си. Те завели жената до болницата във Враца.
„Като пристигнах във Враца при д-р Димитров, той каза, че кракът на 95% е загинал и има само 5% шанс да ми спасят крака. Тогава си мислих "Край на живота ми". Нищо повече. Без крак. Сам човек. Няма дете, няма роднини. Никой. Едни съседи. Какво може да си мисли сам човек? Край и си мислиш дано не се събудиш повече“, спомня си възрастната жена.
Лекарите от врачанската болница посъветвали Тодорка да потърси последната си надежда за спасяване на крака при екипа на проф. д-р Васил Червенков от Клиника по съдова хирургия в УМБАЛ „Токуда“.
„След като отпушихме илиачната система, остана този дефект, който представлява високостепенно стеснение на границата между общата и външна илиачна артерия, за който се наложи да поставим един покрит стент. В този сегмент виждате протеза от говежди перикард, който е много устойчив на инфекции и е подходящ за пациенти като нея“, обяснява проф. Червенков.
Срещаме проф. Червенков в операционната, в която той и екипът му спасяват крака, а с това и пълноценния живот на жената.
„Тя дойде с изключително закъснение на запушване на лявата илиачна артерия и нейният ляв, долен крайник беше в критична исхемия и непосредствено заплашен от ампутация. На наш език исхемия означава тежка артериална недостатъчност на кръвоснабдяването, което може да застраши крайника и да има нужда да бъде ампутиран“, добавя той.
След като я приемат правят ангиография – цветна снимка, която показа запушването на илиачната система в ляво.
„Оперирахме я в срочен порядък. След това се наложи да се направи втора операция, защото се реализира второ запушване след първата операция“, казва още проф. Червенков.
Вероятността Тодорка да загуби крака си е била много голяма.
„В събота направиха операция седем часа. Другата седмица направиха още една шест часа. Но кракът вече беше леден, все едно го изваждат от фризер. След втората операция кракът започна да се затопля. Денонощни грижи бяха над крака ми. Тезо хора дадоха и невъзможното да ми спасят крака. Не спасена аз съм преродена“, добавя 66-годишната жена.
Тодорка ще запомни не само професионализма на лекарите, но и човешкото им отношение.
„Пациентката се възстановява много добре, тя на практика се движи абсолютно самостоятелно. Ползва си левия долен крайник пълноценно“, обяснява проф. Червенков.
Няколко дни по-късно Тодорка вече е изписана от болницата и е в дома си в село Три кладенци. Все още се възстановява от операциите, но се радва, че вече си е вкъщи.
„Без проходилката мога да си ходя до хладилника да си взимам, каквото ми е нужно. До гардероба да стигна, да пипна, да си пооправя. Всичко си мога и накрая сядам и гледам телевизия, това правя“, разказва тя.
Тодорка изразява благодарност към проф. Червенков и екипа му.
„Радостта, която изпитах, когато кракът се затопли, няма да я забравя никога“, добавя тя.
66-годишната Тодорка е щастлива, въпреки всичко, през което е минала, защото всеки ден се убеждава, че доброто е около нея.
