През 2018 г. „Нетфликс“ излъчва документалния филм „Зайон“. В него се разказва за трудния път на едно момче - от нулата до върха. Днес Зайон е един от най-успешните състезатели по професионална борба в Съединените щати.
Само на 24-годишна възраст издава първата си автобиографична книга. Той е световен рекордьор на Гинес и вярва, че на-доброто тепърва му предстои.
С успехите си на ринга вдъхновяваш много хора по света. Мислиш ли, че това е твоята мисия – да караш другите да повярват в себе си?
Зайон: Честно казано… и да, и не. "Да", защото това, което правя, носи радост на другите, вдъхновява ги да бъдат активни, да бъдат най-добрата версия на себе си. От друга страна, аз просто обичам да тренирам и да се състезавам. Това за мен е нормален начин на живот. Но ако с това, което правя, променям живота на някого към по-добро, просто е прекрасно!
Зайон Кларк се ражда през 1998 г. в щата Охайо с много рядко увреждане, което буквално спира развитието на долната част на гръбначния стълб. След раждането той е даден за осиновяване.
Зайон: Роден съм със Синдрома на каудалната регресия -много рядко заболяване, което обикновено засяга от един до два случая на 100 000 новородени. Няма да видите много хора като мен, малко сме. Това ни прави специални, защото живеем живота си по различен начин от останалите и намираме начин да бъдем щастливи. В моя случай вероятната причина за състоянието ми е, че биологичната ми майка, която е била и диабетик, е употребявала наркотици по време бременността.
Изпитваш ли гняв, сърдит ли си на твоята майка?
Зайон: Всичко се случва с причина. Знаете ли, през последните 6-7 години имах възможността да се срещам с нея. Това е процес и още ми е трудно да говоря за това. Благодарен съм за живота, който имам сега и за нещата, които мога да правя.
Прости ли ѝ?
Зайон: Да, аз прощавам на хората. Простил съм и на нея, но в същото време съм си мислил с какво съм заслужил такава съдба. Но просто трябва да се стегнеш и да продължиш.
Още в родилния дом Зайон е регистриран в системата на приемната грижа в Щатите. Сменя семейство след семейство, дом след дом, без да почувства, че някъде е желан и обичан.
Зайон: Тъжно е да си дете в приемни семейства, поне в моя случай. Живях в девет различни домове, преживях много тормоз. Понякога гладувах, заключваха ме в стаята, имало е моменти, в които буквално нямах какво да облека. Това със сигурност не беше живот. И това бяха първите 16 години от живота ми.
Опитваш ли се да изтриеш този период от живота си?
Зайон: Не, не искам да забравям през какво съм минал, защото всичко, което научих през годините, ме направи по-силен, по-приспособим. Ако не ме бяха прехвърляли от семейство в семейство, може би сега нямаше да съм това, което съм. Миналото постоянно ми напомня как не трябва да изглежда животът и ми дава причина да го живея по най-щастливия възможен начин.
Зайон намира спасение в спорта на 8-годишна възраст. В неговото училище предлагали тренировки по борба и неговият учител му предложил да се включи.
"Казах му: "Да, добре, ще се пробвам вкъщи", защото по това време получавах "не" за отговор от приемната ми майка за всичко, което исках – да излизам с приятели, да имам странични занимания. Но като по чудо тогава тя ми позволи да се включа в тренировките. И това беше превратен момент в живота ми, наистина. Професионалната борба ми даде онази свобода, от която се нуждаех, подейства ми като терапия. Тренировките бяха моментите, в които можех да изразходвам цялата си енергия, гняв и тъга, които съм насъбирал в себе си", признава Зайон.
Така през годините той развива собствен стил на борба, започва да печели състезания от участници, които дори не е мечтал, че може да превъзхожда.
Зайон продължава да се мести от семейство в семейство до момента, в който се появява онази приемна майка, която го приема за свой син. На 16-годишна възраст той е осиновен и казва, че това е най-щастливият момент в неговия живот.
"Когато се появи моята майка, тя ме прие такъв, какъвто съм, направи ме част от семейството. Отвори дома и сърцето си за мен. Накара ме да се чувствам сякаш наистина принадлежа там. Това ми отвори много врати – можех вече да следвам мечтите си, защото имах едно стабилно семейство зад гърба си. Успехите ми ставаха все повече и повече, печелих състезанията. Просто толкова много хубави неща се случиха, след като вече имах истинско семейство", разказва Зайон.
В едно твое интервю казваш, че до 16-ата си година не си познавал обичта като чувство. Така ли е?
Зайон: Да, само си представете – от раждането до 16-ата ти годишнина да изпитваш само болка и страдание и да познаваш само това. Дори когато правех нещо лошо, майка ми не реагираше като другите – да ми крещи и да заплашва, че ще ме изрита. Тя ми казваше: "Продължавам да те обичам, но трябва да поправим тази ситуация, да решим проблема". И тя наистина свърши прекрасна работа. Всичките ми успехи се дължат на нея.
В края на септември тази година Зайон жъне поредния голям успех – постига световен рекорд за най-бързо бягане на две ръце. Изминава разстоянието от 20 метра за 4 секунди и 7 стотни. И става рекордьор на Гинес.
"Не всеки ден ти казват, че няма по-бърз от теб на планетата. Това е постижение, което топли сърцето ми, защото в крайна сметка аз съм номер едно и искам да държа рекорда, а защо не и сам да го счупя?", разказва рекордьорът.
Зайон казва, че сега е щастлив. Вярва в себе си, а спортът е неговото лекарство, както и обичта у дома.
Видях, че имаш татуировка на гърба си - No excuses. Каква е историята?
Зайон: В гимназията бях на едно много тежко състезание – състезавах се с най-добрия кечист от щата Охайо, а аз все още бях никой. Бях изморен, скъсах сухожилие на рамото и бях на ръба да се откажа. Тогава треньорът ми буквално ме хвана за шията и ми каза: "Слушай! Без оправдания! Ти ще победиш това момче! Ще излезеш там и ще победиш! Без оправдания, чу ли ме?". И аз просто излязох на ринга и спечелих мача. Този момент просто ме беляза. И до днес е така. Затова си направих тази татуировка.
В свободното време Зайон посещава различни училища и си говори с децата. Иска да ги накара да вярват в себе си, независимо от ограниченията и изпитанията, на които животът ги подлага.
"Казвам им, че няма нищо лошо в това да бъдеш различен и уникален по своему. Казвам им да не се страхуват, да бъдат открити и да бъдат вдъхновение за някого. Опитвам се посланието ми да е ясно, защото не искам да минават през това, през което минах аз. Децата трябва да бъдат свободни. Те са най-чистото нещо, което имаме на планетата и когато им посочим правилния път, те могат да променят света и нашето бъдеще към по-добро", обяснява спортистът.
Коя е най-голямата ти мечта?
Зайон: Следващата ми цел е да издам втората ми книга. Работя вече и по нов филм. И отгоре на това работя здраво, за да стана световен шампион по MMA, професионална борба и лека атлетика.
Зайон има послание и към нас, българите: "Скъпи българи, искам да ви кажа, че вие сте невероятни. Това, което искам да запомните от мен е, че няма невъзможни неща. Нищо не може да ви спре от мечтите ви, защото всичко е в главата ви. Начинът, по който мислите, ще е начинът, по който живеете. Заобикаляйте се от правилните хора, от такива, на които искате да приличате. Не позволявайте някой или нещо да възпрепятства успехите ви."
Хареса ми много пролога към книгата ти. Мисля, че е прекрасен финал на разговора ни. Можеш ли да го прочетеш?
Зайон: Да, написано е точно на първата страница в книгата: "Кажи ми, че не мога да направя нещо и ще го направя! Или ще умра, опитвайки се. Точно това се случва, когато си роден без крака. Хората моментално започват да се съмняват в теб, гледат те странно или те считат за по-малко човек. Но аз никога не съм се смятал за човек с увреждане! Просто съм по-близо до земята."
