11 декември 2017 година. Датата, която цяла Русия запомни. Запомнете и името на една жена - Маргарита. Запомнете и лицето ѝ. Ужасът, който я сполетява, разтърсва цялата страна, а тя никога повече няма да бъде същата. След като иска развод от съпруга си, той решава да я накаже, като отсича ръцете ѝ с брадва.
В следващите дни и месеци медиите следят съдбата ѝ. Това е новина „номер едно” в новинарски емисии дори отвъд Русия.
Маргарита Грачева се превръща в символ на борбата срещу домашното насилие, защото пада жертва на желанието си за свобода.
Четири години по-късно Маргарита е друга. По-силна. Щастлива. И с очи, вперени смело в светлото бъдеще.
Маргарита, здравей, благодаря ти, че отделяш време за българските зрители. Цяла Русия преживя твоята трагедия. Но българите ще я чуят за първи път. И вярвам, че твоето послание ще бъде ценно за всички ни. Затова, нека те върна четири години назад към момента, който преобърна живота ти.
"Не само Русия преживя този ужас. Моята история отразиха и медиите от САЩ, Италия, Испания. Бях женена за съпруга си вече пет години, родиха ни се две прекрасни деца. Но дойде момент, в който нещата не вървяха и поисках развод. В отговор на това, той ме заведе в гората и отсече ръцете ми с брадва."
Нищо не предвещавало тази трагедия. Маргарита и Дмитрий имали връзка дълги години. След това сключили брак, родили им се двама сина. С времето обаче те охладнели един към друг. Според Маргарита съпругът ѝ започнал да проявява необоснована ревност. Тя решила, че е най-разумно да се разведат. Това решение отключва в Дмитрий непознати черти на характера му.
Имала ли си подозрения, че той е способен да реагира по такъв начин?
„В моя случай нямаше никакви индикации, че той може да ми причини това. За тези пет години брак, той никога не ми е посягал, нито ме е заплашвал. Проблемите започнаха, след като поисках да се разделим. Месец преди той да ми посегне с брадвата, ме заплаши за първи път с нож, но не ми е посягал.“
Заради заплахата с нож, тя подава жалба в полицията. По думите ѝ, оттам не реагират адекватно – правят единствено устна забележка на съпруга ѝ. Казват ѝ, че това се случва ежедневно.
Смяташ ли, че ако те бяха реагирали тогава, може би нямаше да се стигне до трагедията?
„Да, убедена съм в това. Полицаят, който прие жалбата ми, просто си бъбреше със съпруга ми като с приятел. Но не направи нищо повече от това. И съм сигурна, че ако имаше адекватен закон за домашното насилие в Русия, това щеше да бъде предотвратено.“
На 11 декември 2017 г. Маргарита тръгва за работа. Дмитрий ѝ предлага да я транспортира с колата. Тя се съгласява, защото в последния месец след заплахата с нож, той се държал добре. Но вместо на работа, я води в гората. Всичко е предварително планирано – взел е брадва и въжета. Връзва я, отсича ръцете ѝ, а после нанася удари по краката ѝ.
"През цялото време си мислих за децата. Притеснявах се дали той няма да направи нещо и на тях. Умолявах го да спре, казвах му, че ще се съберем отново, че всичко ще е наред, че няма повече да подавам жалби в полицията. Просто всеки човек в моята ситуация би търсил начин да се спаси. Тогава си мислих, че след като той ми отреже ръцете, ще мине към краката, към главата и ще ме направи на парчета. Така че донякъде това, че бях жива, макар и без ръце, ме направи късметлийка, защото беше по-малкото зло“, разказва Маргарита.
След като Дмитрий изпълва плана си, транспортира Маргарита до болницата, а той самият се предава. По-късно, в съда, той казва, че осъзнава какво е извършил, но не могъл приеме факта, че семейството му се разпада.
След като Маргарита е настанена в болница, полиция и лекари се втурват към местопрестъплението, за да търсят частите от ръцете на Маргарита и да се опитат да ги спасят.
„През цялото време бях в съзнание. От момента, в който той ми отряза ръцете, пътуването до болницата, помня целия ужас. Но макар да ми се случи това, аз все пак смятам, че имаше много благоприятни фактори, които ме спасиха до някаква степен. Температурата в гората беше около 0 градуса, което съхрани едната ръка. Така, лекарите успяха да я спасят и да я съшият отново. Не успяха да спасят другата, но пък добри хора събраха пари за протеза“, добави тя.
Знаеш ли, Рита, мисля, че точно това те прави различна – ти виждаш позитивните неща дори в това, което си преживяла.
„Не съм си и представяла, че мога да седя и да се самосъжалявам. Трябваше да мисля за децата си, това ми даваше сили. А и имах подкрепата на цялата страна.“
Лекарите извършват пет операции на лявата ръка и успяват.
„Имах осем счупвания на другата ми длан. Беше на три парчета и се наложи да ми присаждат вени, за да могат да я възстановят. В момента ръката ми е около 10-15% функционална, имаше след това много дълга рехабилитация, но няма как да бъде възстановена изцяло“, добави Маргарита.
Другата не успяват да спасят, но хора от целия свят събират близо 50 000 евро, за да подарят на Маргарита бионична протеза. Така се появява и името ѝ в социалните мрежи: „мама-трансформър”.
„Когато си помисля, че искам да хвана нещо, протезата се отваря. Управлява се от мозъчни импулси – силата на мисълта изпраща сигнали към мускулите на ръката и те карат протезата да работи“, обясни младата жена.
След ужаса, който преживява, Маргарита активно започва да защитава правата на жените като посланик на борбата срещу домашното насилие. Става водеща и на телевизионно предаване, посветено на темата.
Ти участваше в много предавания в Русия, за да разкажеш историята си. Смяташ ли, че медиите помогнаха за справедливо наказание на Дмитрий?
„О, да. Първоначално властите искаха да му дадат от три до пет години. И благодарение на това, че моята история беше силно отразена в медиите, те го осъдиха по няколко члена от наказателния кодекс за общо 14 години.“
Страхуваш ли се от момента, в който той ще излезе?
„Разбира се. Още докато ме караше до болницата, той продължаваше да ме заплашва. Заплашваше в това число и моите родители и близки. Наистина изпитвам страх от момента, в който той ще бъде на свобода. Просто не се чувствам защитена от държавата чисто законодателно.“
Какво казваш на децата си за техния баща?
„Те бяха твърде малки тогава и съвсем наскоро научиха какво точно се е случило. Знаят най-общо, че той го е направил. И ако проявят интерес в бъдеще за това, ще могат да прочетат книгата, която написах заедно с майка ми.
Да, книгата ти се казва „Щастлива без ръка”. Наистина ли си щастлива без ръка?
„Да! Не само, че се смятам за щастлива. Мисля, че съм щастлива повече от всякога.“
И така, между съдебните дела, дългите рехабилитации, грижата за двете ѝ деца, Маргарита среща едно добро сърце и решава да отвори своето сърце за него. През 2020 г. сключва брак с най-голямата ѝ опора – Максим.
Как намери смелост да заобичаш и да се довериш отново?
„В началото имах толкова много съдебни дела, операции и рехабилитации, че въобще не ми беше хрумвало да имам очи за друг мъж. Но смятам, че не можеш да осъждаш всички мъже само заради един конкретен човек. Много жени-жертви на домашно насилие ми пишат за съвет – те казват, че не могат да си представят да бъдат с мъж отново. Аз им казвам да дадат шанс, когато се почувстват готови.“
В края на август тази година Маргарита става майка за трети път. Кръщава детето си Ярослав – да бъде с ярка слава. Загърбила е болката и горчивината. Смирена е и по-силна.
Таиш ли гняв във себе си. Трудно ли е да простиш?
„Вече по никакъв начин не се свързвам с този човек. Оставих това зад гърба си. Най-вероятно съм му простила. Но искам той да разбере и да осъзнае какво всъщност направи и да се разкае искрено за постъпката си.“
А сега за какво си мечтаеш?
„Имам от най-обикновени до велики мечти. Сега голямата ми мечта е да се науча да си връзвам косата, защото на този етап не мога да го правя сама. Но пък ето, от една такава дребна мечта ще вървя и към голямата ми мечта - по моята книга един ден да бъде направен филм.“
На финала Маргарита ни казва, че ще продължи да се бори срещу домашното насилие. Ще настоява за по-справедливи наказания. За по-малко жени, които да леят кръв и сълзи, Защото никоя жена не заслужава да повтори нейната история.
„Скъпи българки, не търпете насилието. Не мълчете! Съберете смелост, тръгнете си. Зная, че е трудно, че е сложно, но е възможно! Просто го направете!“, обръща се Маргарита.
