На фона на това, което се случва в България, на фона на толкова много изгубени животи заради липса на донори, ще ви разкажем една друга история, която звучи като история от друг свят и друго време. А всъщност се случва на българка, но в Ирландия. Тя е трансплантирана три пъти и спасена три пъти. И забележете - без да се моли за донори.

През 2002 година Верина Борисова заминава за Ирландия, за да работи по специалността си – кинезитерапия. Тогава дори не подозирала, че изборът й да заживее там, ще се окаже животоспасяващ, защото диабетът, от който страдала, влошил рязко състоянието й. Стигнало се до крайната фаза - бъбречна недостатъчност. 


„Не може да не го усетиш този момент, когато ти спрат бъбреците. Хората мислеха, че съм надебеляла, а това бяха отоци. Става ти лошо, повръщаш, отпаднал си, задъхваш се. Аз дълго време си работих с тези симптоми, обичах си работата, не исках да ходя на лекар, нямаше как и постъпих в болница. И стана ясно, че трябва да мина на хемодиализа“, разказа Верина Борисова.

В продължение на 2 години Верина била подложена на хемодиализа, но веднага била включена и в списъка за трансплантации. Лекарите й казали, че са й нужни два органа  – бъбрек и панкреас, за да може да се върне към нормален начин на живот.

Докато в България присаждането на панкреас все още е невъзможно, то в Ирландия това се прави от 30 години, разказва ни д-р Понусами Мохан, трансплантологът на Верина.

„По мой спомен, през 2005 година направихме комбинираната трансплантация на Верина. По това време тя беше в изключително влошено състояние заради диабета й – на хемодиализа и с отслабнало зрение. Тя понесе операцията много добре, възвърна зрението си и буквално се отърва от диабета“, каза д-р Понусами Мохан, Клиника по урология и трансплантология, болница "Бюмонт".


Средното време за чакане на орган в Ирландия е около 3 години. За щастие, при Верина чакането било доста по-кратко.

„И си казах – мечтая това нещо да ми се случи. И след 1 година и 2 месеца в листата, ми се обадиха един ден. И имах късмета да получа тази двойна трансплантация. И животът ми започна отново“, сподели Верина.

- Какво чувства един човек, когато му се обадят и кажат – имаме органи за вас?

– По принцип, ти си си приготвил багажа, защото трябва да реагираш по най-бързия начин. Аз имах готова чантата, ти го чакаш този момент и просто тръгваш. Бях много щастлива, разбира се. Никакъв страх не изпитвах или някакво съмнение. Аз иначе толкова лошо се чувствах, че по-лошо нямаше как да стане, можеше да стане по-добре. И просто бях щастлива!


Така, през 2005 година Верина получава бъбрека и панкреаса на моторист, изпаднал в мозъчна смърт след катастрофа. 

„Панкреасът си работи вече 20 години почти, безотказно. Забравих, че някога съм била болна от диабет. Но бъбрекът е някак си по-уязвим и постепенно се влошиха функциите и трябваше да се направи друга трансплантация на бъбрек“, добави Верина.

7 години след първата трансплантация, Верина се подлага на втора. Този път чака за орган само 1 седмица.

„Когато имаш трансплантиран панкреас, ти имаш предимство в списъка с чакащи, защото така или иначе взимаш имуносупресори, които са нож с две остриета, атакуват тялото ти. Това е малко тото лото, така че късмет. Но и система, която работи, нали, много добре“, обясни Верина.


- 2012 година след втората трансплантация какво се случи?
– Имах период на отхвърляне, което се овладя с кортикостероиди, но явно този бъбрек не беше много подходящ. Така че минах отново на хемодиализа, след 5 години.

В Ирландия донорството на бъбрек от жив донор е възможно не само от роднини, но и от приятели без кръвна връзка.

Преди третата трансплантация на Верина, нейното семейство и приятелите й дори не се замислят да станат донори.

„След като трансплантираният й бъбрек отказа, тя се върна към хемодиализата. Тогава решихме, че е най-добре да ме тестват за съвместимост и да даря бъбрек. Преминах всички изследвания, бъбреците ми бяха съвместими, но се оказа, че имам камъни в тях и ако остана само с един, самият аз ще имам животозастрашаващи проблеми“, обясни Калъм Кени, приятел на Верина.


- Трудно ли е да се вземе такова решение? Да дарите свой орган на друг човек?
– Не, не е трудно решение. В крайна сметка аз живях дълги и хубави години, преживял съм всичко, за което съм си мечтал, така че за мен не беше проблем да реша това. Може би е различно за млад човек, но не и за зрял човек, като мен.

„Много хора искаха да ми станат донори. Но те казаха, че не може жив донор в този случай. Изследваха всички, майка ми дойде също, като нейното пътуване и престой се поема от здравната система в Ирландия“, допълни Верина.


- Какво почувства, когато твои приятели поискаха да ти дарят живот?
– Оценяваш, че наистина имаш едни приятели, които са готови да дадат част от себе си за тебе и че може би дори и ти си по-добър човек, щом имаш такива приятели. Не може да има по-голям дар от това да дадеш част от себе си, за да може друг човек да се чувства по-добре и жив.

За третата трансплантация Верина отново влиза в листата на чакащите:

„Аз точно три години чаках и ми се обадиха отново и сега съм с трети бъбрек. И се чувствам прекрасно, благодарение на мистър Мохан“.


- Кога се случи третата траснплантация?
– Декември, 2019 година, преди коронавирусът да нанесе толкова щети на човечеството.

На въпроса какви са причините за две ре-трансплантации на бъбрек д-р Махони заяви:

„Причините са, че въпреки функциониращия трансплантиран панкреас, организмът все пак може да отхвърли присаден орган. При нея имуносупресиращите лекарства пък са довели до други инфекции и така се е стигнало да дисфункция на бъбрека“.

- Ако всичко това ти се беше случило в България, какъв щеше да бъде пътят ти?
– Това нямаше да ми се случи в България, то и още не може да ми се случи, защото трансплантацията на панкреас не се прави, което е жалко, защото много хора с диабет получават бъбречна недостатъчност. Тези хора биха се отървали от диабета с една трансплантация.


Верина е благодарна и на българските, и на ирландските лекари за грижите през целия й живот.
Но със сигурност д-р Мохан ще остане най-близо до сърцето й.

Имаме малка изненада за вас – изпращам ви малко видео по скайп, моля да го изгледате…

„Здравейте, г-н Мохан, веднъж се редях на опашка за кафе в болницата. Вие бяхте пред мен. Попитахте ме какво искам. И ме почерпихте с кафе, което беше много мило от Ваша страна! Ще се върна в Ирландия в петък и искам да Ви видя и да Ви кажа "Благодаря Ви за моя живот!" Аз живея наистина пълноценен живот. И Ви обичам! Това е“.


- Благодаря толкова много! Много мило! Много съм щастлив, че тя е добре. Страхотна новина. Историята на Верина и другите пациенти носят важно послание на обществото – те помагат да се популяризира донорството и да дадем шанс за по-добър живот на други пациенти в тяхното положение. Наистина се радвам, че тя е добре, каза д-р Мохан.


- Тя казва, че Ви обича. Това ли е най-голямата награда за един лекар – да получава благодарност и обич от неговите пациенти?
- Да, това е много важно. Винаги е хубаво да имаме добри отношения с пациентите си – да разбираме нуждите им и да ги подкрепяме по всички възможни начини – от медицинската част до емоционалната подкрепа. Да намалим страданието им - това пък е нашата задача като лекари. И сме щастливи, когато успеем.

Така, след три трансплантации на 1 панкреас и на 3 бъбрека, Верина ни казва, че живее щастливо и пълноценно. 


- Имаш късмет в живота? Така ли го виждаш?
– Късмет, ако искате го наречете. Щастлива се чувствам. Добре се чувствам физически също така. И психически. Щастлива съм, обичана съм. Има смисъл животът ми дори за това да разкажа собствената си история и да знаят повече хора. Това е важно.

Моята мечта е много хора като мен да имат такъв шанс да променят живота си. Това е. Това е мечтата ми за всички. Личните ми мечти аз ще си ги постигна сама.