Млад кардиолог лекува сърцата на пациентите в Северозапада. Защо е избрал Монтана пред София и България пред чужбина разказват Лиляна Боянова и операторът Кристиян Иванов.
Сърцето – започва да бие от четвъртата седмица след зачеването и не спира неуморния си бяг до сетния ни час. 72 удара в минута, 100 000 пъти в денонощието, 3 милиона и 600 хиляди пъти за година, 2 милиарда и 500 милиона удара през целия живот.
Хванете топка за тенис и я стиснете здраво – ето толкова силно работи биещото сърце, за да изпомпва кръвта в тялото ни. Какво се случва обаче, когато то се повреди? Кой и как може да го поправи?
Доктор Любомир Досев, инвазивен кардиолог, на 34 г., роден в Плевен, завършил и специализирал в София, но от две години спасяващ сърцата на хората в Северозапада.
– Защо избрахте Монтана?
– Поради няколко причини. Първата причина е, че болницата, в която в момента работя, е изключително добре оборудвана и условията, които се предоставят тук, за мен са много добри. И другото важно нещо е, че пациентите тук наистина имат нужда, защото друга инвазивна кардиология няма в региона, обясни д-р Любомир Досев.
От април 2018 г. досега доктор Досев е помогнал на повече от 500 души.
„Наскоро имахме една жена, която в един момент, може би в рамките на една седмица, й се бяха случили няколко неща - беше й се запушила артерията на ръката, на двата крака основните артерии и едната от артериите на сърцето, и трябваше да направим две процедури, в които първо да отпушим, и то в нейния случай най - главната артерия на сърцето, двата крака и ръката, защото тя щеше да си загуби ръката и краката, а пък сърцето щеше сигурно да е фатално вече за нея, така че може би това е най-тежкият случай, който сме имали“.
– Каква е вашата лична награда, от това, което правите всеки ден?
– Личната ми награда е удовлетвореност от това, което върша. Радвам се, че мога да помагам на хората.
– Доколко емоциите пречат в работата, когато си лекар?
– Емоциите пречат винаги, не можем без тях, но емоциите са нещо, което пречи. Когато трябва да се вземат бързо решения и екипът да е в добра кондиция, и започнеш да викаш – ти направи това, ти направи това, защо не го направи добре, тогава вече екипът се разрушава и този, който страда е пациентът. Така, че емоциите, когато се работи спешно и трябва нещо да се случи, емоциите трябва да са нулеви, и трябва да се мисли напред, а не да се мисли кой какво защо как е направил назад – неща, които не могат да се променят.
В отделението по кардиология няма рутина и дните винаги са пълни с адреналин. Но има и такива, които са истинско изпитание за лекарите. Като 16 септември 2019 г. В рамките само на 24 часа доктор Досев спасява след миокарден инфаркт шестима души. Най-младият е на 34, а най-възрастният на 88 години.
– Беше изключително натоварено в рамките наистина на 24 часа – в 2 ч., в 3 ч. през нощта, по всяко време общо взето.
– Какво си спомняте от това денонощие?
– Еми, как да ви кажа, когато има много работа, за нас е изключително напрегнато. Това, което си спомням, е следващ и след това следващ пациент и следващ пациент.
Една от спасените през това денонощие е 58-годишната Надежда от Вършец. Дъщеря й Серафима си спомня минутите на страх и неизвестност.
„Аз мислих, че ще умре майка ми, като падна в кома и моят се обажда и вика - не бой се, майка ти е по-друга, докторът я спаси, и докторът каза, че малко остана да я изпуснат, един доктор каза - махнете я, не можем. А този доктор, къде я спаси, каза - не, докрай ще се борим, ако може, може, ако не – не, ей това е“, спомня си Серафима Михайлова, дъщеря на Надежда.
„Помня само, че до града стигнах и там вече не знам какво стана с мен. Инфаркт получих, ама докторът много добър беше и много специалист беше, и много съм доволна от него, че той ме е спасил“, разказа Надежда Дайчева.
В болницата в Монтана срещаме още един от пациентите на доктор Досев – 60 годишният Цветан. Днес Цветан живее втори живот след като д-р Досев му помогнал през ноември миналата година.
„Получих едно задушаване, бях в един близък магазин до болницата. Приеха ме веднага, направиха ми изследванията и уточниха, че имам нужда от тази коронарография“, спомня си Цветан Марков.
– А вие бяхте ли скептичен като видяхте толкова млад лекар?
– В такъв момент човек няма право да избира, когато ти свършва въздухът, нямаш право да избираш кой да ти помогне, трябва да се довериш.
Именно доверието на пациентите, както и възможността да им помага са две от причините, които задържат доктор Досев в България и до днес.
– Нещата, които ги върша тук, по същия начин мога да работя това в Германия, но все си мисля, че не ми липсват много неща, работейки тук.
– Какво е чувството, когато някой дойде и каже - Благодаря ви, че ми спасихте живота?
– Радвам се, радвам се, че добре съм свършил работата си, защото малко или много ние сме си хора като всеки един друг човек. Това за нас са човешки съдби наистина, искаме да помагаме на хората, но аз се радвам, когато човек дойде, благодарен е и е по-добре и му дадем повече години живот и освен това му дадем по-качествен живот. Това за нас е целта.
