Великобритания най-сетне приключи сагата с Брекзит, започнала с референдума през 2016 г. От 1 януари тази година „разводът“ вече е факт.

И ако „разводът“ се случи поради несъвместимост на характерите на „родителите“ – Европейският съюз и Великобритания, то техните „деца“ – британците и гражданите на съюза, ще бъдат основните потърпевши.

На Острова остават да живеят близо 4 млн. европейски граждани, а в Европа ще останат да пребивават малко под 1,5 млн. британци.

Великобритания е все още разделената страна, която след референдума с малка преднина каза „да“ на напускането на Европейския съюз. Едва сега хората реално започнаха да осъзнават последствията от избора си и промените, които предстоят.

Марк Барет живее в Южна Англия, край Доувър. На 40 години е и работи за мултинационална IT компания. Определя себе си като европеец.

„Личното ми мнение е, че това е нещо лошо. Живях в Европа няколко години – в Германия, и високо ценя този период от живота си. Мисля, че много млади хора няма да имат същата възможност. Намирам това като негатив, но, предстои да разберем. Мисля, че повечето хора са доволни, че напуснахме ЕС със сделка и че ще можем да сменим темата на разговор, но има и доста неща, които остава да бъдат договорени и разговорът е още отворен – това е другият негатив – ще продължим да водим тази дискусия през следващите няколко години, което е притеснително. Какви ще са позитивите – не знам, но предстои да разберем“, коментира Барет.

Британските компании, предоставящи услуги, ще изгубят правото си автоматично да ги предоставят в целия ЕС и ще трябва да се регистрират на Континента, за да продължат да упражняват дейностите си. Според Марк това не е най-лошото.

„Потенциални финансови последствия – спад в икономиката би било притеснително, това би означавало поскъпване на услугите в ежедневието ни и не на последно място – не точно да не се чувстваме европейци, но да бъдем изолирани - чувството на изолация, евентуално, от Европа, с която бяхме интегрирани повече от 40 години“, смята Марк Барет.

Една от основните промени е отпадането на свободното придвижване. Британците, пътуващи до Шенгенското пространство без паспорт на ЕС, могат да останат максимум 90 дни на всеки 6 месеца. А гражданите на ЕС ще могат да посещават Великобритания до 180 дни.

Договорът гарантира свързаност по въздуха, по шосетата, жп линиите и по вода, но той няма да е толкова изгоден, както ако Великобритания беше останала член на единния пазар.

„Ще имаме различни изисквания за застраховки при пътувания, няма да имаме достъп до европейски здравни услуги, ще има по-дълги опашки на паспортния контрол. Това мисля, че са нещата, които първо ще усетим, а всичко останало остава неизвестно“, казва още Барет.

Както след всеки „развод“ децата ще трябва да намерят сами пътя към своята идентичност и да се справят със стреса от промяната.