Опитваме се по всякакъв начин да задържим младите лекари в страната. 25-30% от тях може би ще напуснат веднага, след като си вземат дипломите в сряда. Едни 25-30% ще го направят, след като вземат специалност. Това каза в предаването „120 минути“ ректорът на Медицинския университет в София академик Лъчезар Трайков.

"800 – 900 лв. до 1000 лв. получава един млад лекар, който 10 години е учил. Това е основната заплата, с която един човек със специалност може да започне работа", обясни акад. Трайков и уточни, че според проучване само 21% от напускащите страната извеждат заплащането на преден план.

По думите му миналата година 60% от младите лекари са декларирали, че ще напуснат страната. Според проучване от тази година обаче може би 8, 9, 10% повече са тези, които имат намерение да останат.

Според проучването само 21% от тези, които ще напуснат страната, извеждат на преден план заплащането. 20% казват, че искат по-добра организация на здравната система, а 21% - по-добро материално заплащане, 19-20% - по-добра организация.

Още 16% заявяват, че държавата не подпомага достатъчно здравната система и 15% посочват по-добро техническо осигуряване. За 15% причината е, че развитието на кадрите в България става все по-трудно.

„25 – 30% казват, че от самото начало искат да отидат навън, да специализират навън. Можем ли да направим така, че специализацията да ги задържи. Много може да се направи. Медицинските университети наскоро направихме една асоциация и се опитваме да обединим нашата експертиза в тези насоки. Ние сме готови да дадем предложения в тази посока какво може да се направи със специализацията“, каза ректорът.

По думите му няма твърда корелация между броя на необходимите лекари и броя на тези, които ще завършат по специалност, а системата в момента създава едни условия за разминаване.

„Във Франция тази година завършват 6000 лекари, държавата спуска 6000 места в области, градове и специалности, от които има нужда. Тези 6000 души се явяват на един общ изпит, на който изкарват някаква оценка и тя им дава възможност да избират първи, втори, трети в зависимост от изпита“, обясни акад. Трайков.

Болниците би трябвало да заявят броя на необходимите специалисти, съобщават ги в РЗИ-тата, те в една друга структура, която ги обобщава, но това не отразява 100% необходимостите на болниците, допълни ректорът.

„Първо – болниците заплащат заплатите на специализантите. Ето тук държавата би могла да се намеси. Голяма част от държаните болници са във финансово затруднение. В момента оставам с впечатлението, че с министър Сербезова бихме имали добър контакт. Към министъра има един консултативен съвет, в който участват ректорите на медицинските университети и други хора, струва си да обсъдим този въпрос“, отбеляза акад. Трайков.

По отношение на онлайн обучението на лекарите, той заяви, че са направили това, което е било възможно.

„Тази година поехме риска всички практически упражнения да бъдат присъствени. Нашите потоци са големи, до 150 човека, което е рисково. (…)

Никой не беше готов за тази криза, никой не беше готов за COVID. Нашето практическо обучение е свързано с болните, в голяма част от нашите бази превърнахме отделенията в COVID звена, в други спряхме плановия прием. Това означава, че ние нямаме това богатство от патологии, което е нужно за обучението на младия лекар“.

Тази година има по-голям наплив от студенти, отколкото миналата, каза още ректорът.

Във връзката със случката във Враца, при която беше забавен приемът на жена в спешно състояние, той заяви, че в системата винаги е имало такива моменти и трябва да се направи всичко възможно да се минимизира този тип риск.

„Целият път на един лекар е между спазването на стриктните протоколи и между това да поемеш риска в даден момент да нарушиш протокола“, допълни той.

„Когато казвам протокол нямам предвид липсата на лично мнение, творчество. Но протоколите са общоприет факт и са нещо, което е доказало до известна степен своята приложимост“, отбеляза ректорът.