Месец май на граничен пункт „Капитан Андреево“. По данни на Българската агенция за безопасност на храните за денонощие от тук минават поне около 200 камиона с храни в посока България и Европейския съюз.
Камион с лимони спира за проверка от инспекторите на граничен контрол по безопасност на храните. Мъжете с количките разтоварват няколкото палети с лимони. Услугата се заплаща от шофьорите срещу 488 лв. с ДДС на всеки камион, а парите отиват за частна фирма.
Сумата, която държавата събира за самата проверка на храната от фитосанитарни контрольори е по-малка- 60-70 лв. такса, на камион, сочат фактури на превозвачи от границата.
Трудът на частните товарачи е видимо лесен. Труда на квалифицираните държавни инспектори обяснява специалистът Кремена Георгиева.
„Сверяване на данните от документите. Фитосанитарният сертификат трябва да отговаря на това, което е от камиона – стоката. Проверяваме и етикетите. Тук се гледа за бактериални, гъбни болести, за нападение от плодови мухи. Ако имаме някакви съмнения си правим пробички и ги даваме на лабораторията, която е тука при нас и ако изпращаме в Централна лаборатория по карантина на растенията до излизане на резултата превозното средство чака тука на пункта“, разказва Кремена Георгиева, главен инспектор в БАБХ на ГКПП „Капитан Андреево".
Доходоносният частен хамалски бизнес съществува на пункта вече над 10 години. Услугата им е задължителна при проверките, казват от Агенцията по безопасност храните. Назначеният преди половин година неин изпълнителен директор загатва размерите на печалбите от разтоварване по 488 лв. на камион за денонощие.
„Като си представите, че говорим за 200 – 250 камиона, сумите стават вече доста“, казва проф. Христо Даскалов, Изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните.
Всеки ден от 20 до 50% избрани на случаен принцип камиони през границата ни се разтоварват на рампата за фитосанитарен контрол. Същото се случва и на рампата за здравен контрол на държавата. Други камиони пък се разтоварват за ветеринарен контрол от инспекторите.
Навсякъде на граничния пункт същите товарачи оказват платената си услуга. Фирмата, към която работят, е и представител на превозвачи вносители. Тя обаче държи и съществена част от контрола на преминаващите храни от Турция - проверката на плодовете срещу канцерогенни за хранене остатъци от пестициди. В своя частна лаборатория тук фирмата приема проби от продуктите срещу още 420 лв. с ДДС за изследване.
„11 000 проби по 420 лв. мисля, че не е трудно да се види, че става въпрос за някъде около 5 млн. лв. само в лабораторията – за една година“, коментира проф. Христо Даскалов.
Цените на товаренето и изследванията потвърждава Васил Димитров - управител на самата фирма – „Евролаб 2011“.
„Цената е една, тя е същата от 2009 г., когато влиза този регламент“, казва Димитров, докато предлага да разведе екипа ни из лабораторията.
Показва ни отдела за пробоподготовка и шишенцата с пробите.
„В регламента попадат портокал, мандарина, нар, портокал, грейпфрут, пипер. Към 15 май очакваме още една техника такава – към милион и 200 е стойността й“, коментира Димитров.
„Анализираме пробите по принцип за около 200 остатъци от пестициди, най-различни като матрици. От тях сме открили досега от началото на годината около 180 положителни проби, които не съответстват, не се допускат. Като общо количество са около 2300 тона - хлорпирифос метил, ацетамитрид, които са изключително токсични“, допълва Олег Бозаджиев, служител от „Евролаб 2011“.
Снимаме на границата след състоялата се преди повече от месец проверка на няколко министри и премиера Кирил Петков. Тогава началник кабинета му Лена Бориславова нарече резултатите „потресаващи“.
„Потресаващи практики видяха колегите на тези проверки... Контролът по храните се извършва от частна фирма, която прибира основните такси и на държавата плащат един наем за помещенията там“, каза Бориславова при гостуването си в „120 минути“ на 3 април.
Проби от внесени на границата плодове и зеленчуци на родния пазар не са показали вещества извън нормите в храната ни, отговарят за bTV от Министерството на земеделието.
Оттам обаче са констатирали други проблеми. Една след друга две частни фирми от над 10 години прибират такси за изследвания и товарна дейност, като имат единствено договор за наем на държавните помещения на Агенцията по безопасност на храните в пункта. Нямало е обществена поръчка за самата лабораторна дейност и възможност за състезание с други лаборатории. Имало е единствено търг за наем, казва проф. Даскалов.
„Прекрасна материална база, която отговаря на всякакви европейски изисквания, 2000 кв. м., това са шест сгради, с различна застроена площ - е била отдадена за една символична цена, месечната наемна цена е била 4800 лв. Там всъщност се извършва и лабораторна дейност, която всъщност въобще не фигурира в този договор. Там се извършва товаро-разтоварна дейност, касиери има, приемат се заявки за фирмите, които ще внасят в ЕС, но там е написано "и други". Лабораторната дейност примерно влиза някъде в "други", коментира шефът на БАБХ.
