Ехото след трагедията край Петрохан и Околчица като симптом не само за недоверие, но и за тотално разделение. По тази тема в предаването „120 минути“ говори проф. Васил Гарнизов - антрополог и политолог, както и преподавател в Нов български университет.
Той също е от хората, които често говорят за резултата от липсата на доверие – особено в институциите. По думите му през изминалите дни до него най-често е достигала фразата „умът ми не го побира“ – която най-добре резюмира случващото се в обществото при подобна криза.
„В момента, в който ние сме лице в лице с невъобразимото, с немислимото, с извънредното, и нямаме готовите фрази или чувства, освен стрес и крайна изненада, ние просто посягаме към джоба на нашия минал опит или раницата на нашето културно наследство и вадим оттам първите готови разкази, които са склонни ида ни спестят тревогата от това, че се лице в лице с ужасното“, обясни професорът.
„Веднага излизат едни разкази. В краткия си вид, те гласят „жертвите са виновни, тези трупове са виновни за съдбата си“ – а това ти снема тревогата и вътрешното напрежение, че там някакви са направили нещо, с което са заслужили съдбата си. От друга страна веднага се появява друг разказ за секта, ритуални убийства и самоубийства, паравоенни организации. Третият разказ, който е много често се вади от джоба на паметта – „там има много голяма конспирация, държавата, ДАНС, ГБОП, служби“ – това са ключовите думи, които са част от арсенала на този разказ“, каза той.
По думите му затова всяко общество има нужда от специализирани хора и групи, които вместо да вадят готови клишета и разкази от миналия си опит, се опитват да разчупят на малки „мислими“ парчета големия проблем на немислимото и да започнат една рационална работа.
„При нас така тръгнаха събитията, че рационално-техническият спокоен експертен високоспециализиран глас беше веднага заглушен“, каза проф. Гарнизов.
Той обясни и първоначалното мълчание от страна на институциите, като заяви, че те, по своят характер, би трябвало да са бавни.
„Бързината в случая обаче имаше двойствена природа – от една страна мълчание, от друга страна бързи думи от изпълняващия длъжността главен прокурор, от ръководителя на ДАНС, които не излязоха с този тип технико-експертно говорене, а излязоха със заклинанията“, обясни професорът.
Според него именно изразите като „Туин Пийкс“, „паравоенни“ и „секти“, са били лансирани именно от институциите.
„Като, когато казваме институции, ние имаме предвид униформа – не говорим за отделния полицай, служител на ДАНС или прокуратурата, а за униформата на полицията, която и плаши, и успокоява. Тя плаши, защото знаем, че сме прехвърлили власт на една специализирана група да се занимава с тези работи по високопрофесионален начин, от друга страна ни плаши, защото ние сме дали власт, а властта в самото си схващане по нашите земи е зло“, каза той.
На въпрос коя от версиите за случилото се в Петрохан и Околчица резонира най-много с неговите разбирания, той обясни:
„Надежда без вяра, това е нонсенс. Не говоря дали някой вярва в Мохамед, Аллах, дали е католик или протестант. Тази вяра, ако си рационален човек, я инвестираш в семейството си, приятелския си кръг, но и в кметството, полицията и министър-председателя. И когато още от самото начало хора, в които си инвестирал тази вяра, на която ще стъпи надеждата, вместо това институцията не проговаря със своята униформа, а с най-слабото си звено. Всички ние знаем, че Сарафов е – първо временно изпълняващ, второ непрекъснато неговата легитимност е оспорвана, има съобщения, че определени негови актове може да е окажат невалидни. Това е моментът, в който той трябваше да замълчи. За да има вяра в институциите не само посланието е важно, самият говорител, носителят му, е послание“.
Какво още каза той вижте във видеото към материала.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
