Първите епизоди на „Чернобил” вече привлякоха милиони по цялата планета. „120 минути” използва повода, за да ви припомни българската гледна точка към тази трагедия.
През 2014 г. екипът на предаването подготви специални интервюта с трима души, които към днешна дата вече не са сред нас, но думите им имат безспорна стойност в исторически план.
Двама от тях са Григор Стоичков – вицепремиер през 1986 г. и председател на Комисията за бедствията и авариите.
През 1994 г. Стоичков влиза в затвора заради това, че не е взел достатъчно ефективни мерки за опазването на здравето на населението – нещо, което той отрича.
През 2014 г. Стоичков настоя, че не е бил информиран за високите нива на радиоактивност в България.
„То е доказано, че това мина и замина. Замърсяването е незначително. И даже тия – баш професорите, не препоръчаха много мероприятия. Даже някои бяха против това, което ние правехме тогава”, коментира той.
Ангел Александров е следователят, който изпраща Стоичков в затвора.
„Особено първите дни на месец май след аварията в планинските и полските райони на страната, в селата, експертизата даде заключение, че малките дечица, които пият само мляко, за 20 дни са поглъщали такива количества, че са надвишил нормата за радиоактивна защита 13 пъти”, спомни си Александров.
Въпреки катастрофата в Украйна, пресата у нас първоначално мълчи. Постепенно се появяват малки дописки, според които нищо сериозно не се било случило.
Човекът, който знае най-много за аварията и за „поколението Чернобил” е проф. Георги Василев, който през 1986 г. е главен радиолог на републиката.
В онзи злополучен ден му звъни негова позната и го пита какви са нормалните стойности на гама-фона в София. Оказва се, че при норма 80 - 90 наногрей в час, на първи май този показател е достигнал 800.
„Разговорът там приключи, ние се качихме на колата и се прибрахме в София. На 2 май сутринта”, разказа през 2014 г. в „120 минути” проф. Василев.
Вижте трите интервюта във видеото.
