Германският посланик Кристоф Айххорн в едно специално интервю за европейските работи, Европейското първенство и ситуацията в България за „120 минути“.
Ваше превъзходителство, господин Айххорн, добре дошли в предаването!
Много благодаря за поканата!
Удоволствието е мое. Кариерата Ви започва като журналист. Коя е новината, която сте съобщили като водещ в радиото и която няма да забравите?
Мога да ви разкажа една история, която е свързана с България. Преди повече от трийсет години падна Берлинската стена. Песните от това време все още звучат в главите ни - песни за свободата: „Четиридесет и пет години стигат“, „Времето е наше“. При нас и по целия свят „Вятърът на промяната“ на „Скорпиънс“. Тъкмо бях преминал от журналистиката към дипломацията. Работех в западногерманското посолство в Москва. Внезапно телефонът ми звънна. Мениджърът на „Скорпиънс“ се обади и казва: „Скорпиънс“ искат да се срещнат с Михаил Горбачов. Аз седя като съвсем начинаещ дипломат и си мисля: „Как сега да стигна до Горбачов? Той едва ли седи в Кремъл и чака да му позвъни телефонът". Накрая успяхме. Можете да видите снимките как Михаил Горбачов и „Скорпиънс“ се срещат. Като бивш журналист и млад дипломат да преживееш това и да можеш малко да помогнеш е много голяма радост.
Предполагам, че да. Ако човек се замисли как работи един журналист и как работи един дипломат? Ние и двамата с Вас сме любопитни, открити, обичаме да се общуваме с другите хора. Интересуваме се от цяла история, а не само от някакви части. Искаме да разкажем една завършена история. Това прави журналистът, това прави и дипломатът. Ние имаме един и същи професионален стандарт. Това означава, че говорим с хората приятелски и с уважение. Но същевременно запазваме и една професионална дистанция. Когато по този начин се работи като журналист и като дипломат, тогава се стига до същността на историята. И за това става дума и в двете професии.
Абсолютно. Но има и една малка разлика. Когато си дипломат и говориш публично, трябва да го правиш дипломатично, да избираш думите си, а специално днес от журналиста се очаква да е директен, възможно най-директен.
Някои хора са на мнение, че журналистиката е свързана с много говорене, а дипломацията с мълчание. Говори или млъкни. Мисля, че това e грешка. Защо? Нас двамата, в журналистиката и в дипломацията, ни свързва една основна задача. А именно служим на обществото. И ако ние го разберем правилно, тогава по подобен начин ще разглеждаме темите. Да се говори за трудните теми, нищо да не се премълчава. Ние, в различните професии, само обмисляме, по кои канали да го направим. Обаче да се мисли, че един дипломат мълчи по много въпроси, ще бъде грешка.
Какво мислите за моментното състояние на България непосредствено преди изборите?
Пътувам много из страната. Говоря с много хора от цялото общество - политици, икономисти, журналисти, студенти, НПО. Моето впечатление е, че има огромен потенциал в България за едно добро развитие. Германско–българската търговска камера прави непрекъснато анкети. Над деветдесет процента от германските фирми, който работят тука са доволни от инвестицията си и биха инвестирали пак. Съвсем близко до германското посолство се намира нещо като стартъп район. Отивам понякога там, за да науча нещо ново от младите, които работят там. Изглеждат като всички стартъп хора по света, с обърната бейзболна шапка на главата. Там видях, че правят апликации за една голяма немска телевизионна верига. Това означава, че ако един германски зрител се интересува от някоя програма и започне да клика, тогава попада на една апликация, която идва от София, на немски или на английски език. Ако видите този потенциал, тогава ще дойдете до четири красиви български думи: добро, страхотно, готино, ултра яко. Това е всичко. Също така може да се добави и потенциалът на българите от чужбина. За българите от чужбина се говори като загуба за страната. Моето впечатление е, че вие сте големи патриоти. Българите обичат България независимо къде живеят. Ако този потенциал се използва повече, за да се развива на България, това със сигурност ще е много, много добре. Същевременно трябва да бъдем трезви. Препятствия има. Ние всички ги знаем Това са бюрокрацията, проблемите с върховенството на закона, въпросът: "Правилно ли се провеждат обществените поръчки? Честни ли са? Коя роля играят съдилищата?“. Има теми, върху които със сигурност трябва да се продължи да се работи, ако има желание да се продължи да се използва този потенциал. Германия е изключително близък партньор на България и ние с удоволствие ще продължим да работим с вас по всички тези теми.
След лятото ще става дума за това, всички силни страни, свързани с позитивния потенциал да се развиват, да се използват и да се надграждат. И същевременно ще става дума и за това, към описаните препятствия да се подходи активно и последователно. И в този случай Германия, ако България желае, може да бъде силен партньор. Има много програми, върху които работим заедно. Това важи за икономиката, за студентите. Много актуално. Бундестагът в Германия предлага една програма, международна парламентарна стипендия. Има много възможности най-вече младите хора в България да развият потенциала си. Ако се интересуват повече да отидат на sofia-diplo.de/facebook. Там ще намерят всичко. А отдолу едно квадратче на което пише "харесва ми". Ако ви харесва, моля- харесайте го.
И накрая. Само да кажа нещо на колегите. Колеги, може ли да върнете предишния колаж с българското и германското знаме? Това ме подсеща накрая - още ли мислите, че нашите двустранни отношения са силни като силната българска ракия?
Домашна ракия. Така е. Така е. Забелязвам го всекидневно. Всеки ден. Радва ме много. Всичко, което правим ние като германско посолство тук и всички други германци, които се чувстват много добре в България: бизнесът, Гьоте институтът и много студенти, го правим с удоволствие. Знам, че това се отнася и за българите, които работят в Германия. Ние отдавна сме приятели и сме част от семейството на Европейския съюз. И това е духът, с който ние правим тези неща заедно.
Какво каза посланикът на Германия за представянето на страната му на Евро 2020, вижте тук: