Посланикът на Афганистан ексклузивно пред bTV за трагедията с камиона ковчег

Седмицата завърши с поредната човешка трагедия край София. 18 трупа на задушили се хора в български камион ковчег на трафиканти на хора. Жертвите са от Афганистан, страна, която от лятото на 2021 г. отново е под контрола на движението "Талибани". Владислава Тричкова се срещна с един от първите хора, допуснати до болницата. Това е посланикът на Афганистан у нас Мохаммад Сайфи.

- Здравейте. Благодаря ви, че ни приехте в посолството на Афганистан. Нека започнем първо с трагедията. Вчера сте се видели с част от пострадалите. Как са те?

- Благодаря Ви, че ни давате възможност да говорим за това през вашата телевизия. Позволете ми да благодаря и на правителството, особено на министерствата на вътрешните работи и здравеопазването. Вчера аз лично посетих Военномедицинска академия. Видях се с осемте човека, които са настанени там. Някои от тях бяха още в шок, имаше и в безсъзнание, но прогнозите са, че може би съвсем скоро ще могат да бъдат изписани. Вчера там се видях и с едно момче, което дойде в съзнание буквално пред нас. Не знаеше къде е и какво се случва. Аз му казах да е спокоен. Аз му казах: В Европа си, в България си. Спокойно, никой няма да те унижава, да те гони, това е нормална държава, виж как се грижат за теб, ти си в болница. И той без да говори само се разплака.

- Разказаха ли ви нещо за самата организация, за самия случай, за последния час от пътя им?

- Да, разказаха ми. Те са тръгнали около 7 сутринта. Тези тайници били много малки, много тесни. Но им казали, че трябвало да са много кротки и да потърпят. Пътят не бил един час, както им казали. След 7-8 часа те продължавали да пътуват. Дълго време им липсвал кислород, вода и много хора са загинали.

- Закъде са пътували?

- Знаете, маршрутът е Иран, Турция, България, Сърбия, Западна Европа. Всички емигранти искат да отидат в Западна Европа. Там искат да си намерят достойна работа. Да могат да учат. Те всички са млади. Вчера видях по списъка. Те са от 15-годишни до 25. Това са съвсем млади хора.

- Разказват ли Ви нещо за самите трафиканти?

- Да. Това е мрежа. Всеки в своята си страна изпълнява своите си задължения. В България задължението е било от границата до сръбската граница. И нататък други трафиканти трябвало да ги прекарат. Те помнят, че когато са ги товарили в камиона са видели 4 човека. Напътствали са ги, организирали са ги. Помнят ги.

- Не са си говорили?

- Не. Те едните говорят български, другите не. Няма как. Те са бързали и бързо са се натоварили. Това, което ни разказват е, че на мястото, където са ги открили е била последната им спирка в България. Там шофьорът е отворил, защото е имало шум, видял е, че има загинали и е избягал. Но там друг трафикант нямало, само шофьорът. Това е, което ни разказват.

- Колко пари са платили за това?

- Ние конкретно за пари не сме говорили. Чувал съм как те плащат в рамките на между 2000 - 3000 евро. Това е за преминаването на пътя от Турция до Сърбия.

- Нито един от тях нямаше документи. Отначалото беше под въпрос каква е възрастта им, дали със сигурност са от Афганистан. Това вече ясно ли е?

- Да. Афганистанци са всичките 52-ма души.

- Търсят ли Ви вече техни роднини, Вие успяхте ли да се свържете с тях?

- Да.

- Как са разбрали някои от тях за инцидента?

- Това, което знам, разбира се неофициално е, че част от афганистанците са успели да снимат и да кажат на свои близки какво се случва. Това е станало между излизането им от камиона и идването на полицията. Снимали са кой е жив, кой е здрав - информацията са я дали на свои роднини и те са си я препредавали един на друг.

- Мъже са всичките?

- Всички са мъже.

- По принцип ли е така? Повече мъже ли бягат?

- Не, и жени бягат, но за тях е по-трудно. Традициите в Афганистан са доста по-различни. Жените не могат просто да прекосят гори и пустини. Също, семейните ценности, не всяко семейство ще позволи просто така една жена да тръгне. Понякога измежду мъжете се намира жена. Но между тези 52-ма души, които са побрани в такова малко пространство, щеше да е много тежко да има жена между тях, имайки предвид условията. Щеше да е много трудно.

- Господн Сайфи, през лятото на 2021 година ситуацията в Афганистан се промени. Отново е под контрола на талибаните. Това промени ли първо броят на мигрантите? Повече ли са хората, които се опитват да избягат и промени ли се техният профил?

- Отдавна има война в Афганистан. В продължение на тези 44 години те емигрират. Има голям поток. След окупирането на Афганистан от талибаните преди около година потокът продължава да се увеличава и ще се увеличава. Трафикантите винаги ще намерят начин да работят тази работа.

- България винаги е транзитна страна, нали?

- Да. За съжаление е така и винаги е било така.

- Пътят е дълъг, скъп и труден. Колко труден е животът в Афганистан сега, за да трябва човек да избере да рискува живота си и да тръгне на Запад?

- Те са готови да рискуват своя живот, но да не са под ръководството на талибаните. Представете си първата седмица, в която дойдоха талибаните - имаше хора, които се качваха по крилата на самолетите и искаха да избягат.

- Ако тръгнат на път, рискуват никога да не се върнат, никога да не стигнат, никога да не видят семействата си? Струва ли си рискът? 

- Предпочитат. Там също всеки ден умират. Всеки ден. А тук могат все пак да стигнат живи.

- Зад вас виждам знаме. Това означава ли, че не признавате режима на талибаните? Защото това е знамето на старата власт в Кабул.

- Нашият флаг си е наш флаг, но тази флаг не принадлежи на талибаните.

- Какво искате да кажете на нашите зрители и как бихте описали живота в Афганистан през очите на хората, които загубиха живота си в един камион, и на онези, които едва оцеляха?

- Стремят се да отидат на Запад и да продължат да учат. Те знаят, че пред тях има риск, по пътя. Но предпочитат да тръгнат. 100 пъти предпочитат това пред факта да останат там. Имам обръщение към своя народ – да престанат да поемат такива рискове, да потърпят този режим. Този режим скоро ще приключи.