Време е за промяна, каза министър-председателят Бойко Борисов. И така партията му ГЕРБ написа и успя да входира в парламента проект за нова Конституция. Пътят според много от експертите се очаква да е дълъг.
През годините обаче са минали важни държавни документи, сред които и цели 3 Конституции. Те са запазени в Централния държавен архив.
Погледът към историята на големите промени за българите може да ни покаже много, казва историкът Дарина Билярска, която повече от 20 години е в дома на най-значимите документи у нас.
„Най ценното е когато търсиш нещо и го откриеш или когато търсиш едно, а то излезе нещо съвсем различно, нещо неподозирано и тогава наистина евристиката и евристичността на архивистиката е в пълна сила“, казва тя.
Експертът е работил от първа ръка с почти всички оригинали на върховния български закон. Анализът на историка открива нов смисъл в думите, произнесени от Великите народни събрания. Отбелязва и колко важно е на какъв етап е развитието на обществото за конституционна промяна.
„Имаме няколко големи промени в българското общество и те са скрепени с изцяло нови Конституции. Първото е Учредителното събрание, което приема Търновската конституция - първата на освободената българска държава. След това тя преживя въпреки суспендирания и т.н., тя преживява 68-69 години и е променяна няколко пъти чрез ВНС.
По думите ѝ големи промени настъпват в Конституцията след 1944 г. Тогава се налага съветски тип управление, подменени са демократичните ценности.
„Друга съществена нова промяна е напълно идеологизираната Конституция от 1971 година. И естествено новите промени раждат Конституцията от 1991“, отбелязва тя.
Дарина Билярска разказва, че зад 169-те члена на Конституцията стои не просто работата на народните избраници, но и общата цел.
Как работи едно ВНС и в каква атмосфера е приет върховният закон също са сред най-ярките свидетелства за състоянието на държавността и отношенията държава-народ.
„Когато ВНС е свикано с консенсус, когато знае какво трябва да свърши и го върши по един качествен начин и то остава с един положителен знак в българската история. Когато обаче то е свикано, за да задоволи примерно конюнктурни политически интереси, то не оставя добър спомен. Ето - второто ВНС е свикано по желанието на княз Александър I. Заседава кратко - един ден и резултатът от неговото съществуване дава едни правомощия на княза 7 години, но те не преживяват 7 години. Търновската конституция много скоро е възстановена. Така че едни грешни решения веднага се възстановяват и историята, слава Богу, ги е поправила“, разказа тя.
За Билярска документите са тези, които запечатват настоящето завинаги. Затова и казва: „Трябва да отговориш на изискванията на времето. Ако не можеш – не се захващай“.
