Европа е много уязвима в настоящата криза с горивата и проблемът не е временен шок, а структурен. Това каза в предаването „120 минути“ д-р Филип Щайнберг, водещ експерт в областта на енергийната сигурност в Германия.
Д-р Щайнберг е един от ключовите архитекти на германската енергийна сигурност в последните години и човекът, който стоеше в сърцето на реакцията на Берлин след спирането на руския газ през 2022 г.
Като генерален директор в германското Министерство на икономиката и климатичните политики той ръководи стратегически решения за стотици милиарди евро - от стабилизирането на енергийния сектор до спасяването на критична инфраструктура и компании.
Днес той е сред най-разпознаваемите европейски експерти по енергийна сигурност, геополитика и бъдещето на енергийния преход. В момент на ново напрежение в Близкия изток разговорът с него е особено важен.
„Опасявам се, че Европа е много уязвима и тази криза го показва ясно. Тя разкрива не временен шок, а структурен проблем. През Ормузкия проток преминават около 20% от световното потребление на петрол и 20% от глобалната търговия с втечнен природен газ“, обясни д-р Щайнберг.
По думите му това, което се вижда днес, е резултат от десетилетия, в които енергийните системи са били оптимизирани за ефективност за сметка на устойчивостта. „И затова не само енергията се превърна в мишена, както вече видяхме по време на войната в Украйна. Транспортните маршрути и инфраструктурата също са мишена. А Европа е уязвима, защото сама избра това - заради огромната си зависимост от енергията и стремежа всичко да бъде максимално ефективно“, посочи той.
На въпрос колко по-лошо може да стане, ако тенденцията продължи, след като в България литър дизел вече е по-скъп, отколкото беше в първите месеци на войната в Украйна, Щайнберг каза, че рискът е преминаване от ценови шок към реален недостиг.
„Опасявам се, че ако блокадата продължи, ще преминем от ценови шокове, каквито наблюдаваме в момента, към реален физически недостиг. А това вече е качествено различен проблем. Виждали сме модели, според които затваряне на протока за едно тримесечие може да вдигне цената на петрола до почти 100 долара за барел“, коментира експертът.
„Ако сравните това с нивата преди кризата, тогава цената беше малко над 50 долара. Това показва колко сериозна е ситуацията. Но още по-важното е, че дори при примирие или мирно споразумение вероятно няма да се върнем към предишното равновесие. Пазарите вече ще калкулират геополитическия риск като постоянен фактор“, допълни той.
Според него по-високите застрахователни разходи, пренасочването на доставки и поддържането на стратегически резерви ще влизат в цената. „Така че въпросът вече не е дали цените ще останат високи. Те ще останат. Въпросът е колко бързо ще намалим структурната си зависимост от тези високи цени и от зависимостта от подобни кризи“.
По думите му ефектът върху икономиките има няколко измерения. За правителствата кризата показва липсата на истинска европейска архитектура за сигурност на доставките. „Именно това трябва да променят правителствата. Те трябва да излязат от режима на постоянно кризисно управление и да променят самата система. Нужни са четири елемента“, посочи експертът.
„Нужна е инфраструктура за доставки - това означава тръбопроводи и терминали. Нужни са стратегически резерви, и то по-високи - включително в газовия сектор, не само при петрола. Нужни са дългосрочни договори. И е нужна политическа рамка, която реално да гарантира, че държавите от ЕС работят заедно, за да осигурят устойчивост“, каза още той.
Що се отнася до бизнеса, според Щайнберг компаниите трябва да започнат да тестват устойчивостта на своите вериги за доставки сега, а не когато дойде следващата криза.
„А за домакинствата - страхувам се, че трябва да кажем честно - енергията ще остане структурно по-скъпа, отколкото беше през 2019 година. И това няма да се промени“, коментира той.
Експертът вижда и положителна страна. По думите му кризата ускорява инвестициите в енергийна ефективност и местни чисти енергийни източници по-бързо, отколкото вероятно би го направила която и да е политика.
„Така че домакинствата трябва да станат по-ефективни, но и да се опитат да бъдат по-устойчиви и, ако е възможно, да инвестират в чисти енергийни източници“, коментира Щайнберг.
Най-сериозното поскъпване в момента е при авиационното гориво. Според експерта авиацията е секторът, който е най-силно изложен на този риск. „Вече виждаме как някои авиокомпании реагират - съкращават маршрути и предприемат други мерки. Ако кризата се задълбочи, трябва да очакваме още отменени полети, закрити линии, натиск за консолидация върху по-слабите превозвачи и вероятно забавяне на прехода към устойчиви авиационни горива“, посочи той.
По думите му синтетичните горива са много добра алтернатива, но изискват инвестиции, а те изискват предвидимост на цените.
„Така че това е още един аргумент защо трябва по-бързо да се откажем от авиационните горива, произведени от петрол. Само че кризата прави този преход по-труден в краткосрочен план“, обясни Щайнберг.
„Получава се парадоксална ситуация. Имаме нужда от повече алтернативни авиационни горива, но те са скъпи. А заради самата криза е още по-трудно да се направят необходимите инвестиции. Затова правителствата трябва да помогнат на компаниите да станат по-независими от изкопаемите авиационни горива“, допълни той.
„Не става въпрос непременно за държавна помощ, а по-скоро ясни рамки. Вече има регулаторна рамка, която задължава авиокомпаниите да използват определен дял синтетични авиационни горива. Но това не работи особено добре, защото авиокомпаниите смятаха, че вероятно няма да се стигне дотам“, поясни експертът.
„Разбира се, всичко това има своята цена. Но мисля, че кризата показва, че поне временно трябва да приемем дори и по-високи цени, за да станем по-устойчиви и да гарантираме въздушния транспорт в бъдеще“, каза още д-р Щайнберг.
Д-р Щайнберг ще бъде лектор на един от най-авторитетните финансови форуми у нас – „Шумът на парите“, който ще се проведе този вторник в София.
