Излизането на Обединените арабски емирства (ОАЕ) от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) е знак за дълбока промяна под повърхността и преход от ерата на „колективните блокове“, където държавите търсят защита в институционални рамки, към ерата на „суверенната държава“, която действа според собствените си интереси.
Това пише в коментар в египетския вестник "Ал Ахрам" Ахмед Кандил, ръководител на Програмата за международни отношения и енергийни изследвания в Центъра за политически и стратегически изследвания "Ал Ахрам", пише БТА.
Когато ОПЕК е създадена през 60-те години на миналия век, тя отразява момент на национално утвърждаване на фона на надмощието на големите петролни компании. Петролът по това време не е просто икономически ресурс, а инструмент за политическа еманципация. На този фон включването в колектив е гаранция за сила, припомня авторът.
Това, което се променя днес е, че колективът започва да се превръща от гаранция по-скоро в ограничение. Решението на емирствата не отразява просто разлика в оценката, а сигнализира за трансформация в доктрината, от споделено задължение към едностранна свобода. С напускането на ОПЕК, ОАЕ изглежда възприема модел, определен от бързина, откритост и директно взаимодействие със световните пазари.
Кандил изтъква значението на момента на вземане на решението. Ормузкият проток се е превърнал от жизненоважна търговска артерия в стратегическо пречка на фона на продължаващата война между САЩ и Израел и Иран.
“Когато самата география се превърне в източник на натиск, икономическите изчисления неизбежно се преосмислят през призмата на сигурността. В този контекст, ходът на ОАЕ може да се разбира като част от по-широко усилие да се представи като независим доставчик на енергия, като същевременно задълбочава връзките си със Съединените щати в областта на сигурността и военните си връзки и се препозиционира глобално отвъд ограниченията на регионалната динамика,” обяснява експертът.
Още една страна на анализа е, че “светът се движи, може би бавно, но стабилно, към нови енергийни системи, които разчитат по-малко на петрол и газ и повече на възобновяеми източници, по-специално слънчева и вятърна енергия.” Това означава, че петролът, макар и все още централен, вече не е ценен ресурс в безкрайно далечно бъдеще.
Абу Даби изглежда възприема стратегическа визия, в която стойността не се крие в запазването на петрола под земята, а в бързото му превръщане в по-широки форми на влияние - икономическо, технологично и геополитическо, преди относителната му стойност да спадне. Този подход е в съответствие с идеята, че оставянето на неизползвани петролни резерви рискува девалвацията им в един декарбонизиращ се свят. Целта вече не е просто ценова стабилност, а увеличаване на възвръщаемостта в най-краткия възможен срок и реинвестирането ѝ в изграждането на постпетролна икономика.
Според Ахмед Кандил все още е рано да се обяви, че идва краят на ОПЕК, но решението създава прецедент, който може да насърчи други членове да изискват по-голяма гъвкавост или дори да обмислят излизане.
По-широкият формат ОПЕК+ е изправен пред още по-сложно изпитание. Изграден върху деликатен баланс между различни интереси, алиансът сега се сблъсква с нова реалност - напускането на ключов играч и вероятното му насочване към по-тясно сътрудничество с основните страни потребителки.
“Тази промяна има потенциала да предефинира правилата на световната енергийна система. Може ли ОПЕК+ да запази ефективността си при такива условия или сме свидетели на ранните етапи на нейното постепенно фрагментиране? Ще остане ли координацията между основните производители - особено Саудитска Арабия и Русия, норма или ще се превърне в изключение,” пита анализаторът.
Той посочва, че при липса на координация между основните играчи, световният петролен пазар става по-нестабилен - урок, многократно потвърден от историята. Тъй като държавите действат според индивидуалните си интереси, равновесието става крехко и рискът от конкуренция за пазарен дял се засилва с възможност да ескалира в „ценови войни“. Макар и икономически по форма, подобни конфликти носят дълбоки политически и финансови последици.
Решението на ОАЕ може също да ускори стигането до нови финансови споразумения, които включват ценообразуване на части от износа на петрол във валути, различни от щатския долар или изграждане на по-дълбоки финансови партньорства с изгряващи сили като Китай и Индия. Подобни развития сочат към постепенна ерозия на системата „петролен долар“ в полза на по-диверсифициран паричен пейзаж.
“В крайна сметка стъпката на ОАЕ разкрива повече, отколкото променя. Тя разкрива границите на стария ред, като същевременно осветява контурите на новия. Свидетели сме на момент на дълбоко откровение в историята на петрола и политиката, момент, в който сигурността отстъпва и въпросите се умножават,” отбелязва авторът.
В този нов пейзаж виждаме не просто на излизането на държава от организация, а на оттеглянето на идея от историята и на възхода на нов модел, дефиниран от енергиен суверенитет, геополитическа гъвкавост и открита конкуренция, заключва Кандил.
