Тази седмица в Европейския парламент една от основните теми на дебат беше приемането на Истанбулската конвенция от всички страни членки. Документът разпали страстите у нас и в много европейски държави.

Снимка: btvnovinite.bg

За да отговорят на всички въпроси около нея, в предаването „120 минути” специални гости са двама от хората, които са в основата на формирането ѝ – Даниеле Кангеми, който ръководи отдела по човешко достойнство и равенство на половете към Съвета на Европа и Симона Граната-Мeнгини – зам.-изпълнителен секретар на Венецианската комисия.

 –  Истанбулската конвенция враг ли е на традиционните семейни ценности?

Даниеле Кангеми: Със сигурност – не. Да погледнем истинското пълно име на Истанбулската конвенция – Конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Това е манифестът, това показва каква е единствената, истинска цел на тази конвенция. Не виждам как борбата с насилието над жени и домашното насилие може да се счете по някакъв начин като нещо против традиционните семейни ценности, на която и да било държава.

Снимка: btvnovinite.bg

Според мен опасното за една държава, за едно семейство и традиционните семейни ценности – е насилието, а не инструментът за борба с насилието.

–  Очаквахте ли толкова бурна обществена реакция – протести, скандали, страх?

Симона Граната-Мeнгини: Не очаквахме, но в днешно време не е толкова изненадващо. Определено е странно, че инструмент, чиято цел е да се бори с насилието над жени и над слабите, се разглежда като заплаха за каквито и да било модерни или традиционни ценности.

Същевременно виждаме, че често понятия се представят по изопачен начин, манипулирани, така че хората да реагират – те имат право да реагират, за да защитават ценностите си. Проблемът е, че реагират срещу представа за инструмент, която не отговаря на истината.

Снимка: btvnovinite.bg

Даниеле Кангеми: Конвенцията е приложена в 35 държави и в нито една от тях не са се сбъднали опасенията, споделени в други държави. Има такива, в които има подобен дебат и опасения, особено около момента на ратифициране на конвенцията, но след това, когато тя се приложи, всички тези дебати се успокояват и реалността се връща на преден план. И става ясно на всички, че тези опасения са безпочвени. Това не се случва във всички държави, не се случва систематично повсеместно.

– В България тази конвенция промени изцяло социалния и политическия живот. Някои групи в нашето общество се страхуват, че в текста има много скрити цели, джендър идеология. Как бихте ги убедили в обратното?

Даниеле Кангеми: С една дума – с факти. Както казах, където конвенцията вече функционира, тези опасения не са се сбъднали. Освен това има елемент, който мога да предложа като пример. Конвенцията има механизъм за мониторинг, което означава, че след няколко години се прави доклад за прилагането на конвенцията и се правят препоръки. Ако злословещите спрямо конвенцията имат времето и желанието да прочетат този доклад или дори краткото му резюме, ще видят, че няма да намерят нито една препоръка за узаконяване на еднополовите бракове или, знам ли, въвеждане на специални права.

Снимка: btvnovinite.bg



А за въвеждането на трети пол?
Даниеле Кангеми: Точно, третия пол.

Това има ли го в нея, това ли е идеята Ви?

Симона Граната-Мeнгини: Не. Вижте, Венецианската комисия разгледа какви биха били правните последици от ратифициране и няма нищо в Истанбулската конвенция, което да накара една държава или едно общество да приеме „трети пол”. Единственото, което прави конвенцията е да систематизира вече съществуващото, част от традиционните ценности, които вече обсъдихме, а именно да подсили и да потвърди отново, че забраната на дискриминация включва и половата такава.

Снимка: btvnovinite.bg

Това не означава, че която и да било държава, чрез ратифицирането на Истанбулската конвенция, трябва да признава „трети пол” или изобщо половете като такива. Насилието, основано на полов признак, е реалност. Стереотипите и социалното тълкуване на ролите в едно семейство понякога се използват, като оправдание и мотивация за определени форми на насилие. Целта на конвенцията е да се предотврати този вид, защото тя не само криминализира домашното насилие, но и се стреми да го предотврати.

Тоест, не означава, че чрез конвенцията ще се появи или позволи трети пол, както се страхуват много хора?

Симона Граната-Мeнгини: Не, не, не. Няма никакъв начин. Няма нищо в конвенцията, което да намеква за или изисква признаване на трети пол. Дори при брака – няма дефиниция на брак в конвенцията. Когато говорим за превенцията на насилието в семейна единица, преобладаващата дефиниция на семейство е тази. Например, в Армения в Конституцията е записано, че бракът е съюз между мъж и жена. Това не означава, че в държави, признали еднополовите бракове, конвенцията няма да се прилага. Напротив. Но от конвенцията, като такава, не се подразбира определението за брак.

Снимка: btvnovinite.bg


Всяка държава, всяко общество има правото да избира. Щом е избрано, в конвенцията пише, че вътре в тази единица, слабата страна трябва да бъде защитена. Дори да е еднополов брак, слабата страна в двойката трябва да бъде защитена, както всеки човек. Не защото е заложено в Истанбулската конвенция, а защото не бива никой да бъде пребиван. За това има съгласие. Истанбулската конвенция, с думите „в семейната единица, слабата страна не може да бъде бита, не може да бъде обект на насилие” не налага бракът да се променя от вече направения социален и конституционен избор на държавата.

Предвид всичко това, знаете, че България не е единствената държава, която не е ратифицирала още документа. Неотдавна подобна дискусия избухна и в Армения, Министерството на правосъдието поиска анализ на конвенцията от Вашата комисията. Какво бихте казали на всички хора, запознати със закона, съдии, законодатели, които смятат, че конвенцията противоречи на Конституцията?

Симона Граната-Мeнгини: С това тълкуване искахме да отделим аргументи, касаещи пожелателността да се ратифицира конвенцията, като по тези въпроси колегата ми и Грегори Мур могат да говорят. Ние разгледахме конституционните пречки, единствено правни въпроси. Разяснихме какъв би бил ефектът от ратифицирането на Истанбулската конвенция. Както казах, конвенцията забранява брака по принуда, не забранява определен вид брак по принуда, а всякакъв такъв.

Снимка: btvnovinite.bg

Всяко общество си е определило вида брак и в конвенцията пише, че не може да има брак по принуда. Дали бракът е еднополов или не, това е без значение, никой не може да бъде принуден да встъпи в брак според законите на държавата. Ние искахме да съпътстваме правната обосновка на адвокати, съдии, конституционни съдии в оценяването на правните последствия от конвенцията. Разбира се, ние разгледахме ратификацията на Истанбулската конвенция, спрямо арменската Конституция. Всеки съд ще трябва да направи същото спрямо своята Конституция.

 – Как изглежда традиционното европейско семейство, според тази конвенция?

Даниеле Кангеми: Както казах, конвенцията е направена да защити семействата от насилие – всички семейства. Конвенцията няма позиция. Не казва, че има един модел на семейство, който трябва да надделее над останалите. Всички държави имат свои собствени традиции и култури, всички са еднакво валидни и заслужават същото, заслужават да живеят без насилие.

Снимка: btvnovinite.bg

Това е основата. Като говорим за стереотипи, вредните полови стереотипи – още една дума, която понякога се използва и тълкува погрешно в някои държави – не означава, че искаме да променим фундаменталната роля на хората в обществата. Искаме само да гарантираме, че всяка жена съвсем свободно взима решение за живота си. Да избере дали иска да стане учен, учителка, да бъде домакиня и да отгледа децата си, да готви или да стане политик. 

Има ли краен срок за ратифициране на конвенцията от страните членки?

Симона Граната-Мeнгини: Не, няма краен срок. Няма фиксиран краен срок между подписването и ратифицирането. Обикновено след подписването има важен символ – държавата се съгласява в общи линии с условията, описани в конвенцията. Истанбулската конвенция е подготвена от всички страни членки на Съвета на Европа. Важно е да се отбележи. Съставена е от всички държави-членки на Съвета на Европа. Текстът на конвенцията е одобрен от групата, която го е изготвила, включително България.

Снимка: btvnovinite.bg



– Какво ще се случи в държави като България, където има решение на Конституционния съд срещу Истанбулската конвенция?

Симона Граната-Мeнгини: Конституционният съд е решителният тълкувател на Конституцията. Щом Конституционният съд отсъди, че ратифицирането не е възможно според Конституцията, то тогава ако искаме да се приеме този документ или конституцията трябва да се промени или тълкуването да се промени. Вярваме, че Истанбулската конвенция е много важен инструмент за защита на жените и слабите страни от насилие. Предвид това, за щастие, Истанбулската конвенция не дава съвсем нова защита. За щастие, жертвите на домашно насилие се радват на защита и по други международни инструменти. Така че с радост мога да заявя, че има някаква защита налице в България и другите държави дори преди ратифицирането.

Даниеле Кангеми: Само да добавя, че конвенцията не е само за закони, за промяната само на закони. Конвенцията е много по-широкообхватна, затова е интересна. В нея се говори за практики, за услуги, за всички неща, които трябва да бъдат налице в една държава, не само законите, така че да бъде защитен човек. Става дума за създаване на убежища, услуги в подкрепа на човека, да се гарантира, че, когато жена се обади на полицията, те ще се вслушат в нея, ще се открие производство, ще започне разследване. Това е така нареченият холистичен подход на конвенцията, който е отвъд просто наличието на съответните закони на съответните места, което вече във всичките държави донякъде вече е налице.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!