Един международен документ раздели политиците и обществото у нас през тази година. Управляващите отказаха да подпишат Истанбулската конвенция като се позоваха на решение на Конституционния съд и заложиха на по-строги наказания при престъпленията срещу жени.
Проучване на "Галъп интернешънъл" сочи, че 86% от българите знаят за Истанбулската конвенция. 58% от тях не одобряваха България да я приеме, а едва 19 на сто я подкрепят. Съотношението е приблизително три към едно.
Статистиката показва, че всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие.
Когато насилието стане политическа тема
Истанбулската конвенция срещна много противници и сред управляващи, и сред опозицията. Документът, който трябваше да защити жените и децата, се оказа спорен заради съмнения, че през него се легитимира третия пол (най-гласовити в медийната истерия бяха представители на ултраконсервативни кръгове – б.р.).
Парламентът пък заложи на промени в Наказателния кодекс. В тях насилниците се наказват с до 5 години лишаване от свобода за психически тормоз в дома.
„Ние трябва да обясняваме, че не трябва да сме зрители на това, а трябва да сме участници в предотвратяването на тази епидемия”, призова председателят на парламента Цвета Караянчева.
Дебатът се насочи и към ценностната система на българина.
Нови и нови жертви
В София един мъж – Викторио Александров отне живота на приятелката си и едногодишната им дъщеричка.
„Аз лично изпитвам огромна вина за това, че я възпитахме да бъде добра, да бъде човек. Трябваше да я възпитаме да бъде злобна и егоистична. Сега щеше да е жива и щеше да е щастлива”, сподели майката на убитата Дарина Министерска – Ваня.
По данни на неправителствени организации, само за година са убити 28 жени.