В петък Венецианската комисия, както се нарича юридическият съветнически панел на Съвета на Европа, обединяващ уважавани световни експерти по конституционно право, отново заговори за нуждата от повече справедливост в българското общество чрез конкретни идеи как главният-прокурор да не е повече безконтролен.
За да изпревари събитията, още в началото на седмицата премиерът Борисов анонсира пред bTV, че ще бъде създадена позиция за специален прокурор, който ще може да разследва главния обвинител. Нещо като "прокурор на прокурора".
Но какво е мнението на Венецианската комисия по този въпрос?
Мартин Кайер e един от авторите на становището. Той е и специален юридически съветник на Министерството на правосъдието на Холандия.
Господин Кайер, какви са основните акценти в становището на Венецианската комисия?
Основните акценти са в това, че ние поздравяваме българските власти в усилията им да решат проблема, идентифициран в делото "Колеви срещу България" преди много години за невъзможността да бъде търсена съдебна отговорност на главния прокурор. Въпреки това имахме притеснения по настоящите предложения за промени, които разгледахме. Най-големите ни притеснения са, че системата не би могла да работи, тъй като главният прокурор все още е изключително влиятелен спрямо всички прокурори, които би трябвало да събират доказателствата при разследване на самия него...
Всъщност българският премиер вече предложи фигура на независим прокурор, но възможно ли е за един прокурор, който работи в държавното обвинение да проведе независимо разследване срещу собствения си ръководител?
Е, виждате, че това зависи изключително много от правилата в конкретните законодателни промени. Ако това е човек с прокурoрски опит, но току-що пенсиониран, или е такъв, на който му предстои пенсиониране. Това би било напълно различна картина от това да се ангажира с тази задача определен действащ прокурор, който работи 23 часа на денонощие по ежедневни случаи под инструкциите на главния прокурор, а по-късно изпълнява и това свое задължение допълнително.
Нужно е да бъде изработена юридическа рамка, чрез която се забранява на главния прокурор да дава инструкции на този човек докато изпълнява задълженията си по разследването. Това – първо.
И второ – разбира се – кой избира независимия прокурор. Ако това - например - е прокурорската колегия на ВСС с настоящата структура, където всички членове са под влиянието на главния прокурор – най-вероятно това не е правилният път напред.
Това, което препоръчваме е да се фокусирате върху това кой избира независимия прокурор и ако възложите тази задача на прокурорската колегия на ВСС, то първо трябва да бъде преразгледана структурата на цялата колегия.
Но нека кажа, че е изключително трудно да отговоря на въпроса ви докато нямаме напълно развити и детайлни законопредложения, които да можем да разгледаме. Казахте ми за идеите, които са в пространството за фигурата на независимия прокурор, ние също бяхме информирани за тях от българския представител. Но трябва да бъда много внимателен при коментара на тези предложения, тъй като не сме видели никакви детайли за подобно предложение.
При какви обстоятелства фигурата на независимия прокурор, който ще разследва главния прокурор, може да бъде истински независима?
Трябва внимателно да се вгледате в начина на избор на този независим прокурор – кой го избира и дали това е гаранция, че тази фигура няма да може да бъде инструктирана, докато изпълнява задълженията си.
