Тази вечер всички погледи ще бъдат насочени към Мария Бакалова и към Лос Анджелис, където за 93-и път ще бъдат раздадени престижните златни статуетки.
Първата българка, номинирана за Оскар в категория „най-добра поддържаща женска роля“, даде ексклузивно интервю на Георги Тошев броени часове преди да стъпи на червения килим.
- Има ли опасност за един млад човек както теб, който идва от Източна Европа, да се изгуби в цялото това многообразие?
- Възможности има винаги, всякакви. Абсолютно по всяко време. Ако си здраво стъпил на земята и ако мислиш преди да действаш или да говориш, може би няма да се изгубиш. Ние имаме мозъци, които би трябвало да ни светят като фенерче в гората и да не ни позволят да се изгубим. Така че мисля, че това откъде идваме е повод за празник, а не повод за плашене. Не вярвам много, много в губенето. Губенето е може би вътрешен проблем, върху който, ако сме достатъчно отговорни и мотивирани да не попаднем в него, няма да се случи. Надявам се, че няма да се изгубя, надявам се, че напротив – ще се намеря повече и повече хора ще бъдат намерени през тази първа стъпка към нещо по-голямо.
- Едва ли мислиш за наградите. Мислиш за нещо друго и кое е то? Отвъд наградите…
- Честно ли? Днес си мисля за любов. Дори не чисто личностна любов, а цялостна любов в света, защото вярвам, че ние, ако се обичаме като хора, всичко ще бъде по-добро. Ние ще бъдем по-добри хора. Това в глобален аспект. Оттам, в личностен, мечтая за още работа. Аз не мога да живея, без да работя. Наградите са страхотен бонус и са нещо много приятно, много готино. Значи хората са разбрали този филм, значи те са ми чули посланието. Може би те ще направят по-добрия избор, защото са видели кое вероятно не е най-добрият избор. Или са видели някакъв страхотен пример, като невероятната Денийс Джоунс и са си казали: „Боже, аз ще бъде като нея и ще направя всичко възможно да не бъда осъдителен, да не соча с пръст – това е правилно, това е лошо“. Когато видиш, че получаваш внимание, че хората реагират на този проект, разбира се, че е изключително щастлив момент. Но не това е целта. Целта е да работя върху проекти, в които аз лично се чувствам, че бягам от тези рамки на „тук и сега“ – това триединство, в което живеем. Мечтая си за глобална любов и много работа, защото винаги може да се работи повече. Аз съм работохолик и когато си почивам се питам какво не е наред. Така че – работи ми се.
- Имаш ли представа как ще се чувстваш? Това ли е най-голямата церемония, най-вълнуващото място, на което ти предстои да се появиш след часове?
- Със сигурност за всеки актьор това е най-вълнуващата церемония, защото са наградите на Академията. Аз съм изключително вдъхновена, че ще бъда на едно място с имена като Францис Макдорм, Вайола Дейвис, Лий Айзък – режисьорът на „Минари“, сър Антъни Хопкинс, Оливия Колман, Глен Клоуз. Това са хора от такива висоти, че просто главата ми не го побира. Невероятни хора. Огромно е и е мечта за всеки един актьор. Това е от нещата, които не мога да опиша с думи.
