Петър Нефтелимов е на 25 години. Ражда се с диагнозата детска церебрална парализа. Амбициите му обаче се оказват по-силни от заболяването. Той е бакалавър по биотехнологии, а в момента следва две магистратури паралелно. Печели награди за предприемачество. Създава собствен блог със съвети за бизнеса.

Снимка: btvnovinite.bg

Успехите му не стигат дотам. Той пише книга за успелите българи, а авантюристичният му дух се проявява и в това да обиколи поречието на река Дунав с колело.

Много време екипът на „120 минути“ мислеше как да се случи технически това интервю, защото Петър може да говори само чрез набиране на текст и специален софтуер, който превръща текста в глас.  

Снимка: btvnovinite.bg

Изпратих му предварително въпросите, а Петър подготви отговорите. Той обаче е в студиото, защото е изключително момче и личност, която просто заслужава да е гост в „120 минути“, не по-малко от всички останали.

Думите на Петър Нефтелимов, чийто дух надхвърля многократно границите на човешкото тяло.

Добре дошъл! Аз те представих, но как ти би се представил?

Първо благодаря ти много за поканата да ти гостувам! Бих се представил като винаги усмихнат. Малко говорещ, но винаги казващ точното нещо на точното място. Повече действащ. Обичащ приключенията. 

Коя е първата мисъл, която минава през главата ти, когато отвориш очите си сутрин?

Преди години на едно коледно парти на медията „Успелите.бг“ на баджа беше написан точно този въпрос и всеки трябваше да си напише отговора. И аз написах простичката фраза – "за теб". Та ако не мислим за човека срещу нас, не знам за какво живеем. За мен най-важни са взаимоотношенията между хората и как може да помогнем на обществото си.

Снимка: btvnovinite.bg
Технологиите за теб са нещо повече от допълнение към модерния живот. Ти комуникираш със света посредством технологиите. Вярвам, че това означава, че обичаш технологиите?

Може би, ще те изненадам, като кажа, че не е точно така. Да, обичам технологиите дотолкова, че ни предоставят възможности да покоряваме все нови върхове и да достигаме до все по-далечни кътчета на познанието. Но за комуникацията си обичам живия контакт. Да, може би, в 80% от времето си да ползвам технологиите за комуникация както в онлайн, така и в офлайн среда, защото от една страна живеем в такова време, а от друга – така ми го налага моя аватар, тоест тялото, в което съм. Но аз изобщо не обичам да съм пред екрана нито на лаптопа, нито на смартфона. Вкъщи, семейството ми е свикнало с моя говор и с тях си говорим спокойно без нуждата от технологии. Така, например, когато съм с някой външен от семейството човек и той ме разбере - дали говора, мимики или с ръкомахане, ме прави много щастлив.

Ти си боец, който не се спира пред трудностите. Как би описал твоята най-сладка победа?

То вече не е тайна за никого, че моята най-голяма мечта е да изляза в Космоса, а защо не и да стъпя на Марс някой ден. Аз не мога да си представя нещо по-уникално от това.

Книгата ти разказва за успехите на 49 съвременни млади хора, някои от които работят и живеят в чужбина. Защо избра позитивното?

Позитивното ти дава криле. Дава ти пример, че щом твой сънародник е успял, значи и ти можеш. Тези истории, които съм събрал в книгата, са само част от успеха в българския ген. Така например от личен опит с тези хора мога да кажа, че никой от тези хора, в книгата, не се приемаше за успял, дори ми се противопоставяха в това ми определение към тях. Това е, защото с всеки изминал ден бързаме все повече и повече, без да поглеждаме назад, за да видим колко много сме направили и колко неща сме свършили за нас или за другите. Книгата не случайно се казва „Успехът в българския ген“, защото това са само четиридесет и девет души от седем милиона българи. Успехът е във всеки един от нас и трябва да се гордеем със себе си.

Какво научи от тези хора?

Научих, че трябва да си смел и да не се страхуваш да губиш, защото това са най-полезните уроци. Научих, че те са хора като нас с теб и може би само мързелът би могъл да ни разграничи от тях. Общото между всичките 49 личности е, че те са открили своето признание. Причината, поради която се събуждат сутрин. Това, в което влагат любов, време и собствена визия за усъвършенстване.

Какъв е българският ген?

Българският ген е доказано адаптивен и символ на успех. Съществува повече от над хиляда и двеста години и продължава да се развива в устойчива форма, благодарение на всички нас. Той е дал множество изобретения, нововъведения и важни исторически събития за човечеството. Въпреки трудностите и препятствията, които могат да го доведат до анабиоза, той се запазва и в удобен момент се възражда с още по-усилен устрем.

Хората, които съм подбрал в книгата, може да са българския успех вчера и днес, но всички ние сме посланици на гена на българския успех утре. Всички ние сме тук, за да съградим заедно нашия път, нашето име и нашия ген. Изграденият от нас ген се предава на поколения напред. Каквото направим сега, то ще остане, затова трябва да залагаме на правилните избори.

Ти си бакалавър по биотехнологии. Защо избра тази специалност?

Още в училище много обичах биологията. След това отидох да уча в Природо-математическата гимназия във Велико Търново с интензивно изучаване на биология и химия. Поради някаква причина биологията винаги е бил предметът, който съм учил без никакви усилия. Един път прочитах урокът и бях готов. Всичко в нея ми е толкова логично. Също така ми е интересно да разбера как работи света и кои сили ни теглят в една или друга посока.

Отделно винаги съм смятал, че си струва да имаш висше образование по природните науки, медицината, инженерството или математиката, защото докато при останалите професии може да ги усъвършенстваш с практиката, то при тези ти трябва основата и образованието в тях е жизнено важно, за да можем да създаваме иновации в последствие.

Да си кажа честно, като записвах биотехнологии, не знаех изобщо какво точно записвах, но това беше единствената възможност за задочно обучение. Сега съм много щастлив, че завърших точно тази специалност преди две години. Биотехнологиите не просто ти разкриват един огромен свят на микроорганизмите, но и ти показват как да работиш с тях за създаване най-разнообразни продукти и иновации. Така, благодарение на лекциите по „Растителни биотехнологии“ от катедра „Физиология на растенията“ с моята колежка Йоана Ушакова създадохме биотехнологичния стартъп за цвете в епруветка, което няма нужда от грижи минимум два месеца и цъфти в епруветката. Това си е революция на пазара за букети и рязан цвят. Впрочем сега искам да ти подаря едно такова цвете в епруветка.

Каква е мисията на Петър Нефтелимов?

Да променя и да разбива стереотипи. Който ме познава добре, знае, че не почитам авторитети и съм много критичен към всичко, включително и към себе си. Но най-вече действам. По моя си начин и както го възприемам за правилно и справедливо.

Истината е, че заради физическото ми състояние винаги трябва да бъда няколко хода напред и да съм предвидил почти всичко, за да мога предварително да кажа на човека, с който ще съм, как ще се справя във всяка една ситуация с мен. Колкото и зловещо да звучи, всяко излизане с мен е катарзис за човека, с когото излизам.

Любимата ти българска дума?

Усмивка.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!