Решението на Русия за частична мобилизация на над 300 000 мъже прави войната в Украйна доста по-сложна. Ситуацията в Европа става по-сложна. Ситуацията в света става по-сложна. И ситуацията в България, логично, става по-сложна.
Така наречените "референдуми" за директна руска анексия на една пета от територията на Украйна ще съвпаднат с последната седмица на предизборната кампания у нас, а обявяването на самата анексия ще се случи два или три дни преди изборите на 2 октомври. Това ще е прецедент, невиждан от Втората световна война, в който една агресия всъщност ще бъде представена като "защита на родината". Ще бъдат откъснати територии, които ще бъдат "обявени" за територии на чужда държава, които ще бъдат бранени със заплахи от ядрени оръжия. Това означава, че с голяма вероятност ЕС ще наложи още по-сурови санкции. В международните отношения хаосът ще се увеличи. Ситуацията ще стане още по-непредсказуема и опасна.
И не ви казвам това, защото искам да ви плаша, а защото войната в Украйна, мобилизацията в Русия, реакцията на Европа, всички тези взаимно свързани събития оказват влияние върху нашия живот в България - върху емоциите, обществените настроения, ценностите ни, цените, инфлацията, политиката и изискванията, които ще имаме към тези, които се борят за нашите гласове и ще защитават интересите на нашата европейска България.
Защото, за да разберем какво ще се случи вътре - трябва да гледаме навън. И то не през призмата на контрастите обичам или мразя, а през силата на фактите, които показват, че войната ще ескалира в посока, която е трудно да се прогнозира. Прави ми впечатление, че на този фон, през изминалите седмици от кампанията повечето политически сили избягваха да говорят за войната от страх от загуба на гласове, без да си дават сметка, че така се обезличават и се превръщат в част от пейзажа, който вече до болка познаваме.
Подобна метаморфоза преживя и служебният кабинет, който от твърдението, че "тази зима ще има хора, които ще умират от студ" стигна до "Осигурили сме газ за зимата и дори може да изнасяме". При очакваната ескалация, няма повече да чуем за преговори с "Газпром", защото просто това вече не е на дневен ред и е част от миналото.
Много скоро, ще трябва да се вземат много тежки решения, около които ще трябва да се обединим. Защото разединеното общество няма да е способно да премине през предстоящата турбулеция. Ще са необходими компромиси. Ще е необходим диалог. И малко спокойствие и нормалност, които да покажат на обществото, че каквото и да се случва, то има лидери, които са готови да носят отговорност за думите си и няма да променят позициите си според посоката на вятъра. Защото това време ще влезе в историята, а тя се пише пред очите ни. Подобни епохи изискват лидери, които осъзнават, че тяхната историческа отговорност е да ни преведат през трудностите и опасностите без мисъл за личен рейтинг. Идва времето на личностите.
След седем дни България ще гласува за четвърти път през последните 20 месеца. Непрекъснатото повтаряне, че избирателната активност ще е рекордно ниска не трябва да ни демотивира, защото това просто не е вярно. Активността винаги ще е ниска, докато гласуваме по списъци, които така и не бяха актуализирани през годините. Години на стопяване на българското население, но запазване на все същите списъци. Затова да забравим за тази мантра и просто да гласуваме. Защото след втори октомври, предстои стратегически тест за българските политици и тяхната зрелост. Както и за нашата.
Външните работи ще определят вътрешната политика. Те са нашите външни вътрешни работи, които задават посоката на неясното бъдеще.
