„Ние никога не знаем чии животи променяме, кога се случва това и защо се случва. Не и докато бъдещето не изяде настоящето. Тогава го разбираме, но е прекалено късно“. Цитат на американския писател Стивън Кинг от книгата „22 ноември 1963“.

Това е датата, на която срещу кортежа на американския президент Джон Кенеди проехтява стрелба. Основната цел – да се елиминира действащият президент, но и основния кандидат за предстоящите избори през 1964 г.

Фатален е вторият изстрел, а този трагичен епизод ражда много въпроси, версии и конспирации, на които няма отговор дори и поколения по-късно.

Същата съдба застига по-малкия брат на убития президент – сенатор Робърт Кенеди е покосен фатално през 1968 г., докато произнася победната си реч след спечелването на номинацията на демократите. 

Тази нощ срещу бившия президент и кандидат на републиканците за нов мандат Доналд Тръмп бяха произведени четири изстрела. Загинал е един човек, двама са тежко ранени. Смъртоносно попадение за Тръмп е било въпрос на сантиметри и само чудото го е спасило от съдбата на 35-ия американски президент, неговият по-малък брат, на Джордж Уолъс през 1972 г., който остава парализиран завинаги. 

 

Историята понякога се повтаря. Това се случва точно два месеца от опита за покушение срещу премиера на Словакия Робърт Фицо – един от хората, изградили политическия си образ на основата на радикализацията и разделението в обществата, толкова характерно за нашия свят. 

Живеем във време на силно разделение, вменяване на страхове и игра с тях. И обратното – време на токсична политическа среда, пропаганда и обществени нагласи, изграждани от алгоритмите на големите технологични компании. Свят, в който истината е все повече въпрос на предварителни убеждения и емоции, а не на обективната реалност. Свят, в който политици и техните последователи си служат не с факти, а с „алтернативни факти“, не с истината, а с „тяхната истина“. Всичко това има отражение върху начина, по който хората възприемат не само техните думи, но и света около тях.

В края на миналата година, докато се връщах от САЩ, си дадох сметка, че никога преди американското общество не е изглеждало толкова разделено. Поляризацията е толкова силна, че на моменти имам усещането, че националният диалог, по която и да е тема, става почти невъзможен. Първата поправка в Конституцията на САЩ възпира дори и мисълта за търсене на отговорност на социалните платформи в провала им да се борят с дезинформацията и пропагандата.

Втората поправка в Конституцията на САЩ от 1791 г. дава право на всеки да съхранява и притежават оръжие.  В резултат на това американците държат в домовете си над 300 милиона огнестрелни оръжия, с които периодично се причиняват трагедии - в училища и университети. Всеки опит това да бъде регулирано се удря в стената на могъщото оръжейно лоби на "Националната оръжейна асоциация".

Стигна се дотам, че по време на „голямото затваряне“ на ресторанти, заведения, офис сгради през Ковид-епидемията, в някои щати оръжейните магазини останаха отворени, защото бяха категоризирани като „основен бизнес за американската икономика“. Нещо, което за нас в Европа звучи абсолютно непонятно.

Има зловеща ирония в това, че именно тази асоциация подкрепи публично Тръмп преди няколко месеца, след като на митинг като снощния бившият президент заяви публично, че ако бъде избран отново ще премахне всички опити срещу ограничаването на носенето на оръжие. Но за САЩ това е стар дебат, който няма да намери своето решение в близките десетилетия

„Глупостта е едно от двете неща, които виждаме ясно в ретроспекция. Другото са пропуснатите шансове", продължава Стивън Кинг в „22 ноември 1963“. 
И е прав – това, което ще се случи в САЩ и света след тази нощ, е абсолютно непредвидимо. То може окончателно да отвори вратите за Тръмп към Белия дом отново, може и това да не се случи. След като бъдещето изяде настоящето ще можем да видим ясно – както  винаги в ретроспекция, какви са резултатите от глупостта и какви шансове сме пропуснали в този толкова объркан свят.

Продължи да четеш