Ако нямате зелен сертификат и не ви пускат в мола, отидете в парламента. Там все още хора могат да влизат всякакви.

Ако искате да градите детска болница до американското посолство, над което така и не мога да си представя как прелита хеликоптер, попитайте Стойчо Кацаров, който прави фокуси – от две болници – една. Половин детска и половин „Лозенец“. Защо – той си знае.

Ако сте културен министър и искате да ремонтирате партийните офиси около НДК, първо покрийте хубаво пода с вестници. Защото това си е сериозен... „Труд“.

Всичко това се случи само за седмица. Новото правителство чука на вратата.
В днешния свят, в който информацията е на един клик разстояние, а всички скролваме ли, скролваме през снимки на Николета, Кристияно и политическите новини, вече никой няма търпение да чака никого.

Пазаруваш, идва ти до вратата. Яде ти се суши, идва ти до вратата. Псуват ти се политици, правиш го дори без да преминаваш прага на вратата. Раздвижваш пръстите и това е. Времената на толеранса останаха в онзи по-бавен свят, в който хората все още чакаха да чуят и видят какво се е случило в определен час, минутата имаше 60 секунди, а денонощието – 24 часа.

Добре дошли във вихъра на днешния свят и нашият живот.

Този бърз свят води до бързи и чести половинчати решения, които драскат по повърхността на българското битие. В този бърз свят, генералните промени са трудни, защото обикновено те изискват време. Обясненията не са на мода, защото те изискват внимание, а не къси форми.

Така че новото правителство влиза в управлението на страната в условия на тези променени представа за време и много нисък праг на обществено търпение. Четиримата играчи в кабинета, толкова разнородни по биография и идеология, имат шанс само ако формулират ясна и реалистична цел пред обществото. Какъв е отговорът на въпроса – Какво ни обединява?

Тройната коалиция през 2005 г. отговаряше – членството в ЕС. Освобождаването на българските медици я Либия. Но тогава и световната икономика растеше, растеше и влиянието на някои от участниците в коалицията.

Важното е какъв е отговорът на въпроса днес – Какво ни обединява? Нулева толерантност към корупцията? Това звучи добре, но е дълъг процес, свързан с много елементи на промени на закони, правомощия, прокуратура и разбира се - народопсихилогия. Тази цел е сърцевината на промяната в държавата, но тя трябва да върви паралелно с краткосрочните малки цели, които вълнуват всеки от нас – да се справим с корона кризата. Да успокоим сметките и инфлацията.

Да дадем глътка въздух на бизнеса, който да не работи в постоянния стрес, че ако не е близък до някого няма да успее да работи. 

И не на последно място – най-накрая трябва да спрем да се самобичуваме, че сме последни. Не сме последни, нито сме второ качество хора. Трябва да изправи главите си и да работим. Но дали ще имаме търпение, вече е коренно различен въпрос.