Ракът му беше в терминален стадий.
Нямаше връщане назад. Властта се беше изпарила, а Мохамед Реза Пахлави трябваше да напусне страната, която управляваше почти 40 години.
С негово позволение богатите западни корпорации оперираха безпроблемно в Иран, която беше привлекателен пристан за западните капитали.
Иран беше четвъртата държава по залежи на нефт в света, а мастодонти като „Бритиш петролиум“ се пръкнаха на света само заради иранския петрол.
Но през цялото това време, народът обедняваше. И направи своята революция. Революция, предвождана от 79-годишния Хомейни. С полет на „Еър Франс“, сега той се завръщаше победоносно в родината си след 40 годишно изгнание, а шахът трябваше да бяга в изгнание.
Ирония и кръговрат. Сломен дух в разпадащо се тяло, което скоро щеше да угасне.
Годината беше 1979-та.
Американците щяха да го приемат в своя болница. Те му дължаха поне това. А в знак на протест и подозрение, че Вашингтон ще се опита да върне болния шах на власт, хиляди иранци щяха да окупират американското посолство в Техеран.
Това щеше да прерасне в най-дългата и драматична заложническа криза, която продължава 444 дни и коства президентството на Картър.
След този случай, омразата и недоверието щяха да бележат отношенията между тези страни завинаги.
41 години по-късно, американците трябва да са имали сериозни причини, за да преминат граница, която израелците от 10 години не смеят да прекрачат. Ликвидирането на генерал Касем Солеймани не е просто отстраняване на един човек, а директен удар по символ на властта в Иран.
Знак, че режимът не може да защити своите най-висши символи на властта. Защото Солеймани беше точно това - митология, в която не знаеш къде свършват фактите и започват легендите.
Знаците бяха налице още в следобедните часове в четвъртък. Американският военен министър заяви, че в следващите часове е възможно САЩ да нанесе превантивни удари без да назовава нищо повече. Сега става ясно, че това изказване е било последно предупреждение.
Ударът е бил крайна мярка. И до нея се е стигнало, за да се предотврати нещо, за което нямаме информация. Но ако Вашингтон не разкрие подробности, започва опасна игра, на всички континенти.
Иран е млада нация. Държава, която се управлява теократично, но с изключително образовано население, което периодично предизвиква властта на имамите. Хиляди млади хора излизат по улиците и хиляди умират в затворите, защото режимът не се шегува, когато потушава протести.
Иран не е Северна Корея, нито Ирак. Това е много по-древна, голяма и отворена за света страна, с писана история 1200 години преди зараждането на исляма.
Земите на древните перси, които помнят много войни. Тази история е повод за национална гордост, а тази гордост за национализъм, който няма много общо с религията. Голяма част от младото поколение желае добри отношения със запада.
Но един от непосредствените ефекти от убийството на Касем Солеймани в момента е мобилизация около режима на цялото население. Мобилизация в омразата си към САЩ..
Също както през 1979 г..
Израел е нащрек повече от всякога. Съединените щати очакват отмъщение във всеки момент, във всяка точка на света.
Русия на думи ще осъжда американските действия, но фактически, ще пасува, защото всяко повишение на цената на петрола означава повече пари в руската хазна.
Европа, която винаги е между чука и наковалнята ще гледа безсилно и ще поема всеки нов удар от нестабилността в региона.
Всички заедно се изправяме пред събития, които в момента са крайно неясни. Надали ще има много шум. Започва времето на нервно очакване. Засега.
