Разделението на сиромаси срещу чорбаджии е сред най-класическите разделителни линии в българската история. Още от турско робство и Национално-освободителните борби образът на сиромасите е свързван с борещи се хора, които освен с друговерците поробители, водят битка с богатите чорбаджии - описвани като изедниците на народа.
Или както пише Ботев - "В Калофер познах аз чорбаджията и сиромаха, турчина и народа".
Това разделение е бащата на сиромахомилството. Когато приемали Търновската конституция, това станало и с гласовете, и на депутати от Източна Румелия и Македония. Но тъй като те все още си нямали родина, нарекли ги "депутати-сираци". Андрешко изоставя съдията в блатото, като блатото е символ на бита на обикновения човек.
След това идва комунизма - време е за всеобщо презрение към имащите и предприемчивите. Но ето я и другата страна. Без своите благодетели, България нямаше да се изправи на крака толкова бързо след Освобождението.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Ако не бяха Евлоги и Христо Георгиеви, нима Софийският университет щеше да има тази прекрасна сграда? Ако не беше банкерът Димитър Горов, щеше ли да има чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа?
Или пък Александър Георгиев, бургазлията, чието богатство днес би било над милиард, в края на живота си дарява по-голямата част от него на общината и църквата. С тези пари Бургас става модерен и хубав град. Милионерът Иван Денкоглу пък отваря "златен фонд" в петербургска банка, която да служи за вечни времена на българската просвета. С тези пари стотици български младежи заминават за най-престижните европейски университети, за да строят след това съвременна България.
Примерите са десетки. Но навлязохме във времена, в които голямото богатство отново е свързано по-скоро с престъпление, отколкото с находчивост, с политически връзки, вместо с предприемчивост. С близост до силните, отколкото с талант.
Може би това е наследство от миналото - когато случайни хора поемат ръководни постове, без да притежават необходимите морални, умствени и културни качества. Това се случва винаги, когато властта започва да се концентрира в ръцете на малцина.
Тогава в обществото се завръща образът на "чорбаджията". Колелото на историята се завърта и в съзнанието ни изгрява онзи прашасал, но универсален лик на "изедника", който е готов всеки да предаде, за да направи още малко пари. Тогава и младите престават да мечтаят да са предприемачи, защото не им се рискува, а се стремят да се влеят в администрацията, защото там си е сигурно. Заплатата си тече - няма риск, няма опасност, няма проблем. Калинки лазят по етажите, но това е нормално. "Имаме човек и тука, имаме човек и там", както пее един приятел.
Средата става брутална, в публичното пространство се леят груби думи, обиди. Лъха на необразованост и коленопреклонност. Лакеят и ласкателят се изкачва по стълбичката и гледат отвисоко. Това явление, като зараза се пренася във всички сфери - политика, публичен живот, частен бизнес, дори спорт и медии.
Да учиш? Защо? След като всички виждат, че не е нужно да си знаещ, за да успееш. Няма йерархия, има парашутисти, смачкани като вестник отвътре, лъснати отвън. Обществото отново е разделено - нищо ново под слънцето. Но докато се наричаме "народец", а България - "територията" и все така си повтаряме оправданието, че "ние не сме виновни", все ще се въртим в кръг. А това е чиста загуба на време...
