Разделението на сиромаси срещу чорбаджии е сред най-класическите разделителни линии в българската история. Още от турско робство и Национално-освободителните борби образът на сиромасите е свързван с борещи се хора, които освен с друговерците поробители, водят битка с богатите чорбаджии - описвани като изедниците на народа.

Или както пише Ботев - "В Калофер познах аз чорбаджията и сиромаха, турчина и народа".

Това разделение е бащата на сиромахомилството. Когато приемали Търновската конституция, това станало и с гласовете, и на депутати от Източна Румелия и Македония. Но тъй като те все още си нямали родина, нарекли ги "депутати-сираци". Андрешко изоставя съдията в блатото, като блатото е символ на бита на обикновения човек.

След това идва комунизма - време е за всеобщо презрение към имащите и предприемчивите. Но ето я и другата страна. Без своите благодетели, България нямаше да се изправи на крака толкова бързо след Освобождението.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Ако не бяха Евлоги и Христо Георгиеви, нима Софийският университет щеше да има тази прекрасна сграда? Ако не беше банкерът Димитър Горов, щеше ли да има чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа?

Или пък Александър Георгиев, бургазлията, чието богатство днес би било над милиард, в края на живота си дарява по-голямата част от него на общината и църквата. С тези пари Бургас става модерен и хубав град. Милионерът Иван Денкоглу пък отваря "златен фонд" в петербургска банка, която да служи за вечни времена на българската просвета. С тези пари стотици български младежи заминават за най-престижните европейски университети, за да строят след това съвременна България.

Примерите са десетки. Но навлязохме във времена, в които голямото богатство отново е свързано по-скоро с престъпление, отколкото с находчивост, с политически връзки, вместо с предприемчивост. С близост до силните, отколкото с талант.

Може би това е наследство от миналото - когато случайни хора поемат ръководни постове, без да притежават необходимите морални, умствени и културни качества. Това се случва винаги, когато властта започва да се концентрира в ръцете на малцина.

Тогава в обществото се завръща образът на "чорбаджията". Колелото на историята се завърта и в съзнанието ни изгрява онзи прашасал, но универсален лик на "изедника", който е готов всеки да предаде, за да направи още малко пари. Тогава и младите престават да мечтаят да са предприемачи, защото не им се рискува, а се стремят да се влеят в администрацията, защото там си е сигурно. Заплатата си тече - няма риск, няма опасност, няма проблем. Калинки лазят по етажите, но това е нормално. "Имаме човек и тука, имаме човек и там", както пее един приятел.

Средата става брутална, в публичното пространство се леят груби думи, обиди. Лъха на необразованост и коленопреклонност. Лакеят и ласкателят се изкачва по стълбичката и гледат отвисоко. Това явление, като зараза се пренася във всички сфери - политика, публичен живот, частен бизнес, дори спорт и медии.

Да учиш? Защо? След като всички виждат, че не е нужно да си знаещ, за да успееш. Няма йерархия, има парашутисти, смачкани като вестник отвътре, лъснати отвън. Обществото отново е разделено - нищо ново под слънцето. Но докато се наричаме "народец", а България - "територията" и все така си повтаряме оправданието, че "ние не сме виновни", все ще се въртим в кръг. А това е чиста загуба на време...