Много си мисля върху това, което се случва в обществото ни в момента. Сигурен съм, че освен разделението, породено от войната в Украйна, вие усещате напрежението, което изпълва въздуха, породено от световните тенденции на високата инфлация, скачащите цени, спрения газ от Русия и общата несигурност.

Тази седмица обаче излезе едно изследване на агенция "Естат", което показва, по особено болезнен начин, че не патриотизъм, а чист нихилизъм е завладял нашето общество.

Нихилизмът се свързва с разбирането, че всичко в света и човешкото съществуване, минало и бъдеще е лишено от значение. Българският нихилизъм, без да е дълбоко философско течение, допълва тази представа с ядене, пиене, пари и названието "тая държава", което е най-грозното му проявление.

Нихилизмът е обратното на патриотизма, при който България е припозната като висша кауза за обществото. Но в публичната среда в момента представата за България се свързва повече със словосъчетанието  "национален интерес", отколкото с "национална кауза", а това са две различни неща.

Интересът не може да бъде кауза. Интересът е свързан с печалбата, снишаването, лавирането, преклонението пред силата и пред силните, които и да са те. Каузата е свързана с ясната представа и колективни усилия на цялото общество.

И се сещам за онази басня в рими на Стоян Михайловски, в която орелът съзрял от висините на небето един охлюв, достигнал чак до върха на едно високо дърво. Но като всеки охлюв, носещ къща върху месестите си плещи, той не знаел какво да прави, за да се задържи на върха и не можел да слезе без да счупи собствената си черупка.

Затварянето в черупката е неизменна част от българския нихилистичен бит и представа за богатство. В момента наблюдаваме това в поведението сред голяма част от българските политици и бизнес, които се държат така, сякаш България е виновна, че Русия е нахлула в Украйна или че Русия е решила да ни спре газа. Или че вече месец голяма част от 24-милионен Шанхай е в локдаун, който ако продължи може да нанесе още по-големи щети на световната икономика.

Или в разсъжденията, че държавата е длъжна с общите ни пари да продължи да излива помощи в отрасли, които от месеци не са обект на ограничения и работят с пълна пара. Този тип бизнесмен в черупка си мисли, че само на него му се случва това, което в момента се случва в целия свят. Този тип бизнесмен в черупка обикновено не вдига заплатите на работниците си и пести от данъци и осигуровки, а говори за инфлацията през призмата на собствените си печалби. 

Този тип бизнесмен в черупка не може да си представи, че тази година няма да отиде на Куршавел, няма да си смени колата, няма да смени жената и да пие розе.

Този тип бизнесмен в черупка изтръпва от мисълта, че еврофондовете ще се контролират все по-строго и може би ще дойде ден, в който не всеки крупен земеделец ще е с "Мазерати". Този тип бизнесмен си мисли, че гази, но винаги е готов да лази, който и да е на власт.

Кажи ми, жалко ти творение - попитал орелът -  как се покачи тъй високо?

- С пълзение! - отговорил охлювът от върха на дървото.

Край на баснята. Слава Богу, че не всички работодатели са такива. Тук няма общ знаменател, защото лошото на всеки общ знаменател е правилото, че има изключения, които са по-ценни от самия общ знаменател и има бизнеси и отрасли, които наистина се нуждаят от помощ. Всички работещи хора в момента се нуждаят от адекватни мерки, които да омекотят удара от по-високата инфлация.

И правителството само се вкарва в капана на собствената си колебливост. Не можеш да съобщаваш цената на газа в средата на месеца. Не можеш да се опитваш да угодиш на всички. Не можеш да гасиш ценови пожари с 12,50 лв. на месец за гориво.

Но тук идва въпросът как бихме формулирали своята национална кауза в момента? Как искаме да изглежда България в тези несигурни времена, след като едва 6,6% от анкетираните са готови да я защитят при нахлуване на външна сила?

Толкова години по-късно, патриотизъм или нихилизъм към България всъщност наблюдаваме в момента? За какво е показателно това разделение? Националният интерес равен ли е на национална кауза? Пука ли ни къде е нашето място в света? Какво сме готови да жертваме за България и какво сме готови да търпим?

След като си отговорим на тези въпроси, ще кажем, че ние не лазим. И не пълзим. И може би, някой ден, ще летим като орли. Защото ние сме България.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!