През седмицата Русия реши да спре подаването на газ за двама от сравнително малките си европейски клиенти - Полша и България. Това логично породи много притеснение сред бизнеса и гражданите, но и разбуни политическия кошер у нас по начин, в който много трудно можем да отсеем истината от неистината и политическите спекулации.

В момента общите приходи за Москва от износа на газ за Европа са около 400 милиона евро на ден. България и Полша на този фон съставляват едва 8% от общото количество на вноса в Европа.

Големият въпрос, който цяла Европа си задава в момента, е кои страни ще са следващите? Защото е ясно, че спирането на газа е свързано с наближаването на датите за плащането по конфиденциалните договори на страните-членки с "Газпром". В този смисъл, тезата, която публично лансираха български политици - защо подаването на газ спира само за България и Полша, формално е свързана със самите срокове за плащане, а чак след това с позициите, които тези държави са заели по отношение на войната в Украйна.   

Ако Москва е последователна в намеренията си, България и Полша няма да са единствените. Предупреждението на германския канцлер Олаф Шолц от четвъртък, че германците трябва да са готови за вариант, при който Москва спира подаването на газ, го доказва. Проблемът е, че Европа вече не вярва на Русия, а спирането на доставките за България и Полша само наля масло в огъня. В Брюксел разчетоха спирането на доставките за двете си членки като "изнудване" и опит за извиване на ръце, но не само към София и Варшава, а към целия съюз.

И тук идва един сериозен проблем, с който би се сблъскала Русия - с колко от тези 400 милиона евро на ден е готова да се прости Москва, ако спре доставките за големите си клиенти в Европа? Защото подобна стъпка би нанесла огромни поражения не само върху икономиките в Европа, но и върху руската. 

Данните показват, че руската икономика е по-малка с 20% само от икономиката на Италия.

Все още няма страна в ЕС, която е приела плащането в рубли. За Брюксел предстоят тежки, но и много спешни решения - например финансови компенсации за по-скъпата газ в държавите, отрязани от Русия, за да имат руските действия минимален ефект върху икономиките им.

Това трябва да е задача номер едно пред българските управляващи в момента. Да осигурят средства от Брюксел, защото Полша и България няма да са проблем, който да не може да бъде компенсиран финансово по много бърз начин.

Колкото до контрастиращите позиции на премиер и президент, на които ставаме свидетели в момента, имам една идея, която в началото може да ви се стори невероятна, но ако се замислим за миг, ще открием логиката. Ако премиерът тълкува "българския интерес" като неразривна част от интереса на Европейския съюз и НАТО, а президентът Радев го приема като лавиране между Русия и Европа и незаемане на категорична позиция срещу руската агресия, защо българският президент не поиска среща с Владимир Путин в Москва? Сигурен съм, че Кремъл би приветствал подобна идея и би го приел на драго сърце.

И казвам това абсолютно сериозно, защото подобен ход може да се разглежда и като шанс за държавния глава да се включи в дипломатическите усилия на европейски лидери, като Емануел Макрон или австрийския канцлер Карл Нехамер в убеждаването на Русия да спре войната в Украйна. Само така цените на газ, петрол и суровини могат да тръгнат отново надолу. Петков се срещна със Зеленски, нека Радев потърси среща с Путин. Със сигурност Москва оценява неговата позиция в момента... 

Тук президентът ще има шанса да превърне думите си в дела, защото е време е за дела - и на запад, и на изток.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!