Войната в Персийския залив няма да приключи бързо.
Всяка ракета, изстреляна в Близкия изток, вече има адрес. Той е в пощенската ни кутия и ще дойде със сметките. Имаше вариант, при който САЩ и Израел обявяват бърза победа, посочвайки например щетите по военната инфраструктура на Техеран. Ликвидирано ръководство на режима. Или обезсилена ядрена програма.
Този вариант все още не е изключен, но задачата се усложнява от очакването, което самият Доналд Тръмп създаде сред иранското общество в навечерието на военните удари. „Помощта идва!“, заяви той през януари в разгара на протестите в Иран. След началото на ударите на 28 февруари тези думи бяха последвани от призив към иранците след края на военните удари да се надигнат и да „поемат управлението на своята държава“.
Последва заплаха от властта в Техеран, че всеки, който се осмели да протестира, ще бъде разстрелван като „враг на ислямската революция“. А тази заплаха накара Тръмп в петък да излезе с нова, вече по-мека позиция – че си дава сметка, че тази заплаха е „огромно препятствие за хора, които нямат оръжие“.
Означава ли това, че една от основните цели на тази военна кампания – смяната на режима чрез вътрешен натиск, подкрепян от въздуха – е на път да се модифицира в оставане на режима срещу гаранции за отстъпки по определени теми? Например пълен отказ на Техеран от ядрената програма? И готов ли е режимът в Техеран за подобна крачка, в опит да оцелее?
Тези въпроси, макар и без отговор на този етап, стават все по-актуални.
Нефтените съоръжения на страните от Персийския залив са мишена на постоянни атаки, докато цените на петрол и газ на световните борси се качват нагоре. Защото търсенето не намалява, за разлика от предлагането. Според данни на „Икономист“, при 15% спад в предлагането цената на петрола, необходима за изравняване на търсенето, може да надхвърли 150 долара за барел.
Това е новата реалност, към която светът, Европа, а и България трябва да се приспособят. Поне в краткосрочен план. От това печели Русия, която парадоксално получи възможност, поне временно, да продаде около 122 милиона барела, пръснати по танкери основно в източното полукълбо, които вече са били натоварени преди 12 март.
В четвъртък САЩ дадоха зелена светлина за тези сделки, отменяйки временно ембаргото върху руския петрол. Докога ще продължи облекчаването на санкциите срещу Москва отново зависи от продължителността на хаоса в Близкия изток.
На този фон, в петък българският парламент направи още една стъпка към евентуална ратификация на присъединяването на страната ни към „Борда за мир“, задължавайки служебния кабинет да внесе подобен текст. Не е ясно дали изобщо този акт беше нужен, с оглед на факта, че той все още не е преминал нито през Конгреса, нито през Сената в САЩ и има спор около неговата юридическа стойност. Това е и причината той да бъде изпратен в Конституционния съд от служебния кабинет.
Отвъд българските вътрешнополитически и партийни демонстрации на подкрепа за Вашингтон, играта на този борд е много по-глобална. А това означава и много по-големи последствия.
Особено при взривяване на ситуацията в региона, което вероятно поставя действието на борда на втори план. Защото не може да има Борд за мир при наличието на гореща война. Поне за момента.
Българските политически партии влизат в поредната кампания, която ще е белязана от нестабилност в света, която изисква ясна визия и посока на действие, особено в среда на покачваща се инфлация. А това, за съжаление, ще е неизбежно. Особено ако военните действия в Персийския залив продължат повече от първоначалните планове на САЩ. Това няма да е добра новина. Нито за света, нито за България.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
