И тази година неусетно стигнахме до онзи момент, в който натискаме спирачките. За да се вгледаме в онова кътче на душата, което е свързано с радостта от раждането на новия живот, топлината на семейството, аромата на детство и онази вълшебна дума - у дома.
Само след седмица ще посрещнем Рождеството. Отиващата си година беше истинско предизвикателство. Много приличаше на буря, която преминаваше през новините и събития, войни, политически драми, ценова спирала. Но тъй като не съм почитател на свръх драматизиране на събитията, искам да ви споделя, че през тази година се случиха и някои много хубави неща.
Започна раздялата ни с COVID-19. Оставяме в историята един период, продължил повече от две години, който беше тектоничен тест за всички нас, нашите семейства и всички хора по света. Наши близки, познати, приятели загубиха живота си и не трябва да допускаме в спомените си, този период да се изразява просто в статистика, защото те имаха лица, имена, имаха живот. Време е обаче да кажем - "Сбогом и не се връщай повече". И това преминава.
Тази година събудихме своята съпричастност към човешкото страдание и жертвите на агресия. Начинът, по който голяма част от българското общество реагира на призивите за помощ и подкрепа на бягащите от войната в Украйна, готовността да помогнеш, ни кара да се гордеем, че в своята цялост сме нация от добри и състрадателни хора, които винаги могат да различат добро от зло, жертва и агресор. Повечето българи са именно такива и винаги са били.
Тази година постепенно започнахме да се разделяме с навиците си на ненаситни потребители. Нарушаването на веригите за производство и доставка на суровини в световен мащаб, а след това и войната в Украйна, постепенно накараха все повече от нас да престанат да искат непременно новия телефон, новата кола, новия телевизор.
Светът и Европа постепенно се разделят с евтините кредити и живота на заем. Това ще е по-дълъг процес, който вече започна. Животът в Европа и в България поскъпна драстично, но постепенно цените ще тръгнат надолу. Защото ние ще се замисляме все повече колко и какво купуваме и трябва ли ни то всъщност. Това ще е истинският удар върху спекулата и рецепта за успокояването на инфлацията.
Тази година видяхме наяве, че демокрацията у нас е жива и категорично оставихме ерата на "спасители" и "бащиците" зад гърба си. Казахме довиждане на времето, в което един човек или една партия печелеше категорично мнозинство и посрещнахме епохата, в която малцинствата ще си говорят помежду си. Те все още не го знаят, но ще го разберат. Ако не те, ще го разберат други, това отнема време. Нека си го дадем. И да престанем да се питаме - "Кой ще ни оправи"?, защото отговорът винаги е бил - ние.
Тази година постепенно започнахме да прекарваме по-малко време в социалните мрежи. Токсичната среда, фалшивите новини, злонамерените атаки, фоновият шум и разделението докара компанията собственик на "Фейсбук" до рекорден спад в цените на акциите си и за първи път отлив на нови потребители.
Все повече от нас осъзнават, че прозорецът към света се оказа врата към мазе, през която могат да влязат всякакви духове и полтъргайсти. И във времето след COVID-19 не са много хората, готови да продължат да си седят у дома с виртуални очила в Метавселена и да се срещат с аватари в измислен свят. Реалният свят е прекалено хубав, за да го заменим толкова лесно.
Тази година пред очите ни изгряваха и залязваха звезди, сриваха се авторитети, заспивахме с трагедии и се будехме с надежда. Толкова нормално, толкова човешко, толкова истинско. Въпреки всичко ви пожелавам през следващите дни, мислейки си за 2022 да си кажете - в тази година имаше и нещо много хубаво. И всяко изпитание може да ни направи по-силни.
