Ние сме във фазата,, в която сме изумени от това, което изкуственият интелект е способен да прави - днес сме там, където беше интернет през 1997 година. Твърде рано е да говорим за опасности. Това каза в предаването „120 минути“ футуристът Магнус Линдквист.
Известен със своя уникален стил, съчетаващ дълбоки анализи с интелигентен и често провокативен хумор, Линдквист е сред най-търсените международни лектори, които анализират бъдещето, ключовите тенденции и трансформацията на икономиката.
Неговите лекции - които той определя като "интелектуална акупунктура" - предизвикват аудиторията да мисли по нов начин за света, бизнеса и предстоящите промени.
Свързана новина
С почти три десетилетия опит и над хиляда изнесени лекции по света, шведският футуролог представя идеите, които оформят бъдещето - от технологичните пробиви до променящите се икономически модели.
Магнус Линдквист e aвтор на редица книги, сред които The Dare to be Different Book: Seven dares to embrace, enhance and exploit your own uniqueness, The Reset Book: How to Bounce Back from a Crisis (2023), Minifesto (2016).
В най-новата си книга How to Make AI Useful, съвместно с учения от MIT Брайън Раймър, той предлага трезв и ясен поглед върху реалното въздействие на изкуствения интелект.
Магнус Линдквист определя себе си като „възможностист“.
„Често се опитваме да оценяваме бъдещето. Добро ли е, или лошо? Понякога просто не знаем дали нещо е добро или лошо. Да бъдеш „възможностист“ означава да бъдеш отворен към възможното. Какво би могло да се случи?“, казва той.
„Според мен твърде често сме прекалено заети да определяме дали нещо е добро или лошо. Дали ще се промени? Накъде сме се запътили? А най-общо казано, много повече хора са песимисти. И винаги са били. Песимистите обикновено грешат, а оптимистите обикновено се оказват прави“, посочва Линдквист.
Той е отворен към нещата, които биха могли да се случат - в демографията, технологиите и отвъд тях. „Включително към бъдещите шансове на България да се класира за Световното първенство по футбол“, добавя футурологът.
На въпрос какво подценяват в момента държавите, хората, които вземат решения, и компаниите, той отговаря: „Доста неща. Самият механизъм, по който се управлява една организация, се основава на допускания отпреди 10, 20, понякога и 100 години“.
„В САЩ например наричат ръководителите „офицери“. Но това е дума от военната сфера. Тоест цялата идея за компанията е изградена върху военна структура на командване и подчинение, която вече е остаряла“, казва Линдквист.
Свързана новина
Според него така организацията се превръща в „своеобразно убежище на стабилността, а понякога и в илюзия за стабилност, насред среда, изпълнена с изригвания“.
„През последната година аз самият разглеждах провалите от близкото минало. Защото те винаги са добра отправна точка. А един от големите провали беше блокчейнът. Преди 10 години казвахме, че всичко ще бъде блокчейн.
След това той се превърна просто в основа за спекулативни криптовалути“, коментира той.
По думите му блокчейнът все още има възможността да създаде радикално различна среда.
Като пример той посочва взаимното застраховане. „Блокчейнът знае точно кой, на кого, какво и кога е платил. Затова всъщност вече не ви е необходима застрахователна компания. Не ви е необходим офис. Не ви трябват служители. Можете просто да изградите цялото застрахователно решение върху блокчейн“.
„И това е само една от многото сфери, в които, ако днес започвахме от нулата, всичко щеше да изглежда съвсем различно“, посочва той.
Футурологът коментира и промените в съдържанието и ролята на генеративния изкуствен интелект.
Само след няколко години най-гледаното телевизионно предаване ще бъде създадено от 17-годишно момиче в София, което работи с инструменти за генеративен изкуствен интелект. Без бюджет. Само с въображението си и една клавиатура. А тази идея отново ни изглежда странна, защото сме свикнали филмовата индустрия да създава подобно съдържание“, казва той.
На въпрос дали съществува опасност хората да свикнат да гледат създадени от изкуствен интелект видеа, сюжети и други подобни форми на съдържание, Линдквист казва, че не би определил това само по себе си като опасност.
„Според мен в момента сме във фазата на „Уау!“, в която сме изумени от това, което изкуственият интелект е способен да прави. Най-общо казано, днес сме там, където беше интернет през 1997 година. Твърде рано е да започнем да говорим за опасности“, смята той.
Според него в бъдеще ще бъдат поставени под въпрос институции като журналистиката, училището и писането на книги.
Свързана новина
„Но още не сме стигнали дотам. Сега сме в експерименталната фаза на възхищението. След това обаче идва дългосрочният етап и дори не можем да си представим колко дълбока ще бъде трансформацията на институционално ниво“, коментира Линдквист.
Той дава пример с обучението на лекарите. „Ако днес искате да „създадете“ един лекар, това отнема 32 години. Трябва първо да се роди, после да мине през начално училище, гимназия, университет, практика в болница... И чак на 32 години вече имате лекар. Но всъщност това не е времето, необходимо, за да се научиш да бъдеш лекар“.
„Осъзнаваме, че единствената причина всичко това да отнема 32 години са обществените регулации и ограничения. А именно те ще бъдат поставени под сериозно изпитание в съвсем близко бъдеще“, добавя той.
На въпрос какво се случва с обществото, когато човешката стойност започне да се измерва през ефективността, Линдквист оспорва самата предпоставка.
„Според мен човешкият фактор никога не е бил по-ценен. Вижте стойността на събитията на живо – от форуми като този днес до цените на билетите за концерти и спортни събития. Вижте колко сме готови да плащаме на инфлуенсъри - професия, която дори не съществуваше преди 15 години. Или на масажисти. Или на зъболекари, които работят с ръцете си“, казва той.
„Не мисля, че човешката стойност или човешките ценности са под заплаха. Според мен сме свидетели на края на скучния, повтарящ се труд, който не създава добавена стойност“, коментира Линдквист.
По думите му това не е история само за изкуствения интелект, а историята на индустриализацията.
„Ако искаме утре да постигнем пълна заетост в България, просто трябва да забраним електричеството и отново да накараме хората да палят уличните лампи на ръка. Това е скучна и опасна работа. Но тя няма да направи България по-продуктивна, по-интересна или хората по-щастливи“, обясни той.
Свързана новина
Линдквист коментира и въпроса дали иновациите ще създадат нова нисша класа.
„Нисша класа има и сме имали такава от много дълго време, както би казал и Маркс. Дали смятам, че тя ще се задълбочи? Със сигурност ще се промени“, казва футурологът.
Според него въпросът трябва да бъде приет сериозно, защото ако хората имат усещането, че обществото е несправедливо и че само малцина печелят от промените, ще има още сътресения.
„Ако усещането е за несправедливост, ще има още сътресения. И вече ги виждаме. Виждаме ги в САЩ, където много хора не искат да се строят центрове за данни. Виждаме ги в Калифорния и Ню Йорк, където се обсъжда въвеждането на данък за милиардерите“, посочва Линдквист.
„Прекалено често даваме думата на вътрешния си песимист. Позволяваме му да застане на пътя на възможностите и, бих казал, на крехкия оптимизъм, който все още съществува за бъдещето на този свят“, добавя той.
На въпрос кой ще създава иновациите - хората или големите IT компании, Линдквист отговаря, че „красотата на иновациите е, че това е отворена игра за всеки“.
„Историята на иновациите е история на самотни, неразбрани, понякога странни, понякога дори нелицеприятни хора, които са експериментирали в гараж, мазе или лаборатория. Понякога съвсем случайно. Това може да бъде в музиката, поезията или медицината, но много често големите пробиви идват именно от хора извън системата“, казва той.
„Вижте например носителя на Нобелова награда за химия Демис Хасабис, създателя на DeepMind. Той дори не е химик. Никога не е учил химия в университет. Живеем във времето на аутсайдера. И според мен това е чудесно“, коментира футурологът.
Свързана новина
Линдквист споделя и впечатленията си от България.
„София вероятно е различна от останалата част на България - получих много положителни сигнали. За икономиката. За политическите надежди. За предприемаческия дух“, подчерта той.
„Това е най-красивият град на Балканите. Това е най-старият град в Европа, а България е една от най-старите държави в света. Вие можете. Ние би трябвало да се учим от вас как се оцелява през вековете - като общество, като държава и като организации“, добавя Магнус Линдквист.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
