„Гледам си плаката на филма „Астерикс и инцианците отиват в Америка”, който супер много харесвах и си мислех „Аз един ден ще разбера как се прави тази прословута анимация”. Така още като дете Станислав Цветков избира да следва целта си да види отвъд рисунките и да стане художник-аниматор. С много упорита работа 10 години по-късно е избран да бъде сред екипа за пълнометражния филм „Астерикс и викингите”. Сбъдва мечтите си и впоследствие рисува някои от любимците на милиони малки и големи по целия свят с работа за гиганти като „Cartoon Network” и BBC. 

Днес 37-годишният талант е главен аниматор на проекта за единствения съвременен роден анимационен сериал с герои и сюжет, вдъхновен от фолклора ни – „Златната ябълка”. 

След готовия пилотен първи епизод студиото вече има надежда за цял сезон. „Идеята не се е променила. Нещото, което не бяхме предвидили обаче е, че няма да може да го реализираме изцяло в България… Нашият френски дистрибутор, който впоследствие изяви интерес и да копродуцира, ще вземе голяма част от работата по сериала във Франция - когато се намери адекватно финансиране за цял сезон. Искаме да го направим както се правят големите други европейски сериали”, казва Станислав.

Така дори и когато ситуацията влияе на мисията на екипа зад проекта, той се надява да успеят да я изпълнят, макар и частично.

„На нас ни е ясно, че само от едно място не могат да дойдат парите, тъй като проектите, които работим европейски и дори в световен мащаб показват, че в момента анимацията се случва в копродукция. Така че само най-големите студия в света могат да си позволят сами да си финансират нещата. Жалко ще е за идеята, която студиото имаше - да развива, да задържа българите, които искат да се занимават с анимация тук като работят по мащабни смислени проекти. Сега вероятно няма този обем от работа да остане тук”. Станислав казва, че рисуваното кино е сред най-универсалните жанрове на седмото изкуство, а инвестицията – макар и бавно – се връща.

За да стане това обаче е нужна и вдъхновяваща история. А анимацията има двама господари – собственото въображение и строгите правила. Процесът, разказва Станислав, е дълъг и често изморителен: „Всеки персонаж си пристига с една солидна информация, „библия” - как мига, как се смее, как ходи, как скача и това трябва да се следва много стриктно. Първо се правят едни ключови рисунки, които много бързо маркират какво ще се случи в сцената, които след като се одобрят от режисьора се добавят още, още малко и така лека-полека се изгражда сцената от няколко секунди”. 

Професията е променила личното преживяване в киносалона, но пък и развива актьорството у всеки аниматор, защото често се налага да се въплъщават в героите си. „За да можем да предадем и човешкия фактор, и емоцията, в случаите със смяна на много емоционални състояния, чисто технически не винаги знаем как да се създаде определена емоция - така че трябва да го видим от някъде. Правим си дубли и се заснемаме. В началото човек трудно се пречупва, за да изкара от себе си най-доброто, но с течение на работата, а и колкото повече се снимаш -  си казваш „Е, това много добре се получи, значи не съм чак толкова зле”.
Скиците и макетите вплитат измислените вдъхновяващи истории с истинското изкуство, а зад него са реалните герои, като Станислав, който дава живот на образите и иска да увлече още българи в магията на рисуваното кино.

Вижте още за него във видеото!