Намираме се във време на световна пандемия от COVID-19. Именно сега осъзнаваме колко са важни близостта и думите.
Показва го историята на един бъдещ учител по английски, който е трудно чуващ и преподава на езика на Шекспир на глухи деца.
Неговият урок по английски език е по-различен от всеки друг. Защото се провежда в пълна тишина. Хемис не чува, а учителят й Атанас също има проблеми със слуха. Свързва ги езика на жестовете.
Съдбата определя пътя на Атанас Калинов като учител. Той е тежкочуващ, а неговата сестра близначка София е глуха. Като деца в училището в родния Асеновград знаят, че трябва да са по-добри от останалите.
„Вкъщи постоянно ни говореха, че няма напразни усилия, те ще бъдат възнаградени и със сестра ми постоянно се убеждавахме в това и наистина постигнахме високи резултати с всичките ученици, които учеха в редовното училище“, разказва Атанас.
Двамата имат подкрепата на семейството си, но се сблъскват със системата. На матурите през 2009 г. Атанас и София избират английски език, но им казват, че не може, защото единият компонент е слушане с разбиране. Тогава семейството се захваща да промени правилата.
„Тогава помня много добре, че бяхме много разочаровани, бяхме твърдо решени да си търсим правата. За щастие, реагирахме на време и получихме положително разрешение на проблема, затова че вече имаме успех, че вече изпит по матура може да бъде адаптиран и за глухи зрелостници. Всъщност, искам да кажа, че изпита по матура за чужд език е адаптиран и за глухи зрелостници“, казва Атанас.
„Всичко е до желания, усилия, постоянство, разбира се и воля- без тях няма как да успее, независимо дали има проблеми или няма- всичко си е до човека“, смята Атанас и разкрива, че сестра му е изкарала шестица, а той - петица.
Майката на Атанас е жестомимичен преводач и е израснала с глухи баба и дядо. Казва, че едно глухо дете, което иска да учи чужд език - на практика учи три.
„Хората, които са родени със слухово увреждане, за тях жестовият език е първият език. Някои хора казват, че това е техният естествен език. Да, така е. Те се научават впоследствие да говорят и то съвсем целенасочено с много работа и продължително време. Вече оттам нататък може да се каже, че българският език е като втори език, след него идва следващият чужд език“, казва Милена Гъркова.
Сега години по-късно Атанас е на прага да завърши английска филология в Пловдивския университет. Иска да стане учител на глухи деца и сега им помага на доброволни начала с уроците по английски.
„Някои хора мислят, че когато човек е глух, мислят, че той явно не може, няма да успее, но всъщност е точно обратното- всичко се постига с усилия и желание“, казва Атанас.
Разказва, че понякога се е губил в думите на другите.
„Най- трудно е когато общувам с хора, защото някои говорят бързо, други пък по-тихо говорят и не всичко чувам, и като че ли от парчета разбирам и понякога питам пак, защото не чувам и някои се обиждат и ги дразни защо ги питам. Аз им обяснявам, че аз не чувам, аз много се извинявам, аз не съм виновен, че така съм се родил“, разкрива Атанас.
„И това е много болно, когато забележиш, че на детето ти говорят и се дразнят, че трябва да повторят въпроса, а те не знаят, че то всъщност ги пита, защото не е успял да ги чуе“, допълва майка му Милена Гъркова.
„Ми то комуникацията, това свързва хората, това ни обединява, кара ни да бъдем по-свързани, да сме по-обединени, защото без комуникация няма нищо, няма резултат“, казва Атанас Калинов.
Атанас е запален спортист от малък. Подобно на сестра му. И отново доказват на околните, че можещ да имаш само оправдания, за да не постигаш целите си.
„Учи на дисциплина, сила, целенасоченост, постоянство, на-вече калява дух“, казва той.
Когато е с учениците си, понякога Атанас им разказва собствената си история за кураж.
„Атанас владее жестовия език и ми обяснява нещата по достъпен начин“, обяснява неговата ученичка Хемис Александрова.
„Много е важно как го казваш, как го поднасяш, как питаш, всичко е до уважение, респект, това е“, споделя нейният учител.
Атанас казва, че любимият му израз на български е „Обединението прави силата", „защото всичко става с хора, всичко става с обединение, без хора нищо не става“.
И така във времената, когато хората трябва да спазват дистанция в името на близките си, остават думите.
