Еми Палмър е родена в Йерусалим, но прекарва детството си в Белгия, Норвегия и Аржентина. Завършва право в университета в Йерусалим. Работи в Министерството на правосъдието като прокурор във Върховния съд на Държавната прокуратура. По-късно оглавява отдела за помилвания. В периода 2014-2019 г. е главен директор на Министерството на правосъдието на Израел.
Тя е част от на 19-членния Надзорен съвет, който съветва „Фейсбук“ за борба с дезинформацията. Именно по съвет на този орган, МЕТА реши да продължи отнемането на достъпа до "Фейсбук" на Доналд Тръмп. Но кой е проблемът - Тръмп или самият "Фейсбук"? Ексклузивно - войната и информационната война във „Фейсбук“. Разделение, тролове и влияния върху съзнанието. Еми Палмър пред Светослав Иванов.
- Били сте прокурор и генерален директор на Министерството на правосъдието в Израел. Сега помагате на „Фейсбук“ да отговори на някои от най-трудните въпроси. Възможна ли е борбата срещу дезинформацията в мрежа, в която всеки може да напише всичко?
- Начинът, по който подхождаме към тези неща, не е просто да се събудим една сутрин и да решим, че ще изчистим „Фейсбук“ от дезинформацията. Трябва да имаме съдържание, което е премахнато, някой да иска да го върне, тогава обсъждаме случая – 20 експерти от цял свят, от всякакви държави с всякакъв опит – и се опитваме да анализираме какво се случва при модерирането на съдържанието, че да не се позволява да се случват лоши неща на платформата, например нещо нередно във връзка със свободата на словото – защото още вярваме, че тя е много важна ценност. Вие разглеждате дезинформацията в ситуация на войната, в която сме в момента, но същевременно искаме да гарантираме, че хората могат да общуват и да се свързват. Очакваме правната система да намери решенията. Вярвам в образованието. Вярвам в личната отговорност. Защото хората са злото, не социалните мрежи. Хората могат да бъдат зли, а социалните мрежи просто засилват гласа на злите хора. Не можем да го пренебрегнем, като се опитваме да решим какво да правим, дори във връзка с дезинформацията.
- Споменахте войната в Украйна. Когато започна, преди повече от месец, дезинформацията, насилието и езикът на омразата заляха „Фейсбук“. В целия регион, не само в България – не знам какво е положението в Израел в момента – но чия отговорност е това? Ако социалната мрежа е платформа – не е медия, винаги са казвали, че са само платформа.
- Не, технологична компания са. Това е американското законодателство, то позволява на тези компании да останат технологично такива.
- Смятате ли обаче, че ще остане толкова популярен инструмент „Фейсбук“, ако продължи тази масивна вълна на дезинформация?
- Не мога да ви кажа нищо, относно решенията на „Фейсбук“ в Русия и Украйна. Между другото, знаем, че руснаците са взели решение да блокират всякакъв вид интернет дейности, за да запазят контрола над информацията. Така че не е само въпрос каква е политиката на Мета („Фейсбук“), но и политиките, както виждаме в Русия и в Китай. Но ще ви кажа, не знам дали сте забелязали, но понякога във „Фейсбук“ и „Инстаграм“ има снимки от Украйна, които са скрити с предупреждение, че са с чувствителна информация и сами трябва да прецените дали искате да ги видите или не. Това е един пример за това как „Фейсбук“ се опитва от една страна да защитава потребителите, но и да позволява на истинска информация да обикаля цялата платформа по цял свят.
- Да, но може би има много уроци, които социалните мрежи са научили след Брекзит, за употребата на „Фейсбук“ като способ за пропаганда в подкрепа на излизането на Великобритания от ЕС. Също и цялата пропаганда против ваксините. „Дойче Веле“ публикува предупреждение във „Фейсбук“, че заради огромната дезинформация ще блокира някои потребители, които не спазват правилата на „Дойче Веле“. Според вас правилно ли е решението да се блокират и забраняват коментари?
- Ще ви разочаровам. Нямам ясен отговор. В нов свят живеем. Отглеждани сме, аз съм по-възрастна от вас, но са ни възпитавали и двамата в свят, в който не сме имали социални мрежи и не сме знаели какво да правим с тази огромна сила, която от една страна е като „Дисниленд“ – дава толкова много интересни неща, толкова знание, толкова възможности да се свържеш с хора накрай света, а същевременно е толкова опасно. Не сме научени да можем да четем и поставяме под въпрос прочетеното. Причината дезинформацията да има такова влияние върху нас е, че сме неграмотни. Знаем как да четем и пишем, но това е грамотността от едно време.
- На класическите правила на журналистите…
- Да, сега трябва ние да вършим тази допълнителна работа, да можем не само да четем, тоест да познаваме буквите, а трябва да можем да сме – е, не параноици – но да съзнаваме, че информацията, която получаваме, е съмнителна, че трябва да следваме хора, за да гарантираме да имаме по-всеобхватна представа за случващото се по света, че трябва да имаме едно наум за хората, нации или сили, опитващи се да решават вместо нас какво се случва в нашата собствена страна или в нашето тяло. Вярвам, че не сме толкова наивни, колкото бяхме. Знаем, че има дезинформация. В Израел имахме 4 поредни пъти избори в продължение на 2 години.
- Точно както в България…
- Е, мислехме си, че сме оригинални. Много от кампаниите са, разбира се, в социалните мрежи. Така че вече знаеш, че нещата, написани в „Туитър“ или „Фейсбук“, са създадени от ботове, а не от истински хора. Вече го знаем, но преди 5 години не беше съвсем така. Сега не взимам на сериозно всеки един коментар, прочетен в социалните мрежи, защото се уча: разглеждам профилите, проверявам колко последователи има, дали човекът активно е направил нещо онлайн, опитвам се да разбера кой е този човек. И очаквам ние – зрелите хора – да гледаме децата си и да се опитаме да ги напътстваме в тази нова ера с повече способи да се защитават от дезинформация, от промиване на мозъци, от опити на чуждестранни субекти да се повлияят националните решения.
- Да, защото са платени кампании.
- Да.
- Не са истински хора, а някой плаща да се генерират толкова много коментари.
- Точно. И знаете, „Фейсбук“ и „Туитър“ са въвели инструменти за прозрачност, позволяващи ни да видим, че някои неща са промотирани и платени от някого – може да се види кой е платил. И да ви кажа в Израел, по време на политическите кампании, журналисти, хора, които се интересуват, проверяват.
- Може би е възможно да се предприемат стъпки – говорил съм с различни представители на Мета, „Фейсбук“… Позволете да ви попитам за алгоритъма, който подхранва собствените убеждения на потребителя. Например, ако вярваш, че земята…
- Е кръгла?
- Кръгла или пък плоска – ще попаднеш на съответната информация. Ако търсиш подобна информация, ще я намираш отново и отново. Въпрос на алгоритъм е…
- Ще ви кажа нещо, което може да е шокиращо, но не живеем в интернет пространството, а в реалния свят. Въпрос на избор е. Съжалявам, че повтарям, но дали ние разрешаваме на децата ни да прекарат живота си онлайн, дали това ще е единственият източник на информация на новини, на забавление, на приятелства – или ще бъде просто един способ и ще имаме способността да ги научим да търсят информацията по различни начини. И дали трябва – като това е отговорност на министерствата на образованието и на правителства – да гарантираме, че може да се идентифицират истински и фалшиви източници на знания. Но в Западния свят не очаквам дете на над 10 години да мисли, че земята е плоска, защото са го прочели онлайн. Трябва да го учат в училище, да го знаят от родителите си…
- Абсолютно, това просто беше пример. Тези кампании имаха огромно влияние върху резултатите от Брекзит.
- Но не е.
- И аз твърдя обратното. Защото всеки може да пише, да снима. Смятам, че истинската, професионалната журналистика става все по-важна, защото единствената ни надежда за критична гледна точка относно случващото се около нас, е в силни, независими журналисти, способни да правят разследвания, с предавания, които хората могат да слушат, с рубрики, даващи ни перспектива, до която не можем да стигнем сами. А в Израел го виждам, защото много от случилото се през последната година е благодарение на истински професионалните ни журналисти – те ни пазят в свят на дезинформация, популистки лидери, и се опитват да ни информират, да правят разследвания за корупция, за неща, в които не се инвестира, за неща, които правителството не прави, а би трябвало. Нека се опитаме и се надяваме, че ще запазим тези защитни мерки, а не просто да идеш онлайн и да вярваш на всяка глупост, написана там.
- Вие сте прокурор с многогодишен опит. Как може държавната прокуратура да бъде истински независима от политическо влияние, защото има голяма борба в България сега за прокуратурата.
- Вижте, израелската прокуратура е изключително независима. Не съм сигурна дали политиците по света я виждат и си казват "Охо, завиждам на Израел, и аз искам такава силна и независима прокуратура". Не знам дали знаете, но израелската прокуратура има история само за последните 15 години на преследване на друг премиер, Олмерт, който прекарва година и половина в затвора за корупция, на преследване на президент за сексуални престъпления – той беше 7 години в затвор, на преследване на министъра на финансите за корупция – който прекара две-три години в затвора, и сега, Бенямин Нетаняху, който беше премиер 12 години и със сигурност е един от най-популярните лидери в Израел – повдигнаха му обвинение и тези дни продължава делото.
Мисля, че е един от най-трудните въпроси за обществото ни, защото то е разделено на хора, които сляпо му вярват и тези, които сляпо гледат на него като на престъпник, без значение какво ще реши съдът. Нападат прокурорите, критикуват прокуратурата. Докато беше на власт, той ежедневно критикуваше прокуратурата. Беше много трудно. (...) Също така, и доста интересно, има специален модел на заплатата за прокурори, която гарантира независимостта им. Дори ако се пенсионират сравнително млади, ще получават пенсия до живот. Това позволява да са по-независими.
- Беше много интересно, благодаря ви.
- Благодаря ви за поканата. В Израел знаем само добри неща за България, имаме огромна благодарност към българския народ за всичко, което са направили за евреите.
- Много ви благодаря. Беше много интересно, пожелавам ви крепко здраве и успех.
- Благодаря ви.
